Ерик Лустбадер - Наследството на Борн

Досега все успяваше да отбие атаките, но напоследък усещаше, че започва да се предава — първо, защото наистина смяташе, че е добър шофьор, и, второ, защото адски й се искаше синът й да се гордее с нея.

След като Савой я информира, че е намерил министър Робине и че ще го ескортират до Париж, тя пое нещата в свои ръце и се зае да освободи поставените наблюдателни постове, като разпореди да заемат стандартна конфигурация за съпровождане на VIP персона. Видя инспектора да извежда министъра от входа на блока и даде знак на стоящия наблизо полицай. В същото време огледа улицата, за каквато и да е следа от Джейсън Борн.

Берар преливаше от гордост и чувство за добре свършена работа. Няма значение дали инспектор Савой бе открил министъра в този лабиринт от сгради благодарение на находчивостта или на късмета си. Важното е, че наградата заслужава тя — понеже именно нейният сигнал доведе инспектора в Гусенвил. И тя ще присъства лично, когато заведат министър Робине жив и здрав в Париж.

Савой и Робине пресякоха улицата под зорките погледи на цяла орда полицаи с готови за стрелба пистолети. Жюстин отвори вратата на Савой, а той й даде ключовете от пежото на министъра.

Докато Робине се настаняваше на задната седалка в колата на Савой, Берар чу мощен рев на мотор. Тътенът идваше откъм подземния гараж на сградата, в която Савой откри министър Робине. Тя изпружи врат, разпознала рева на „Воксан“ VB-1 — мотор, използван от военните.

В следващия миг от подземния гараж изхвърча куриер, яхнал въпросния мотор. Берар грабна телефона си. Какво търси военен куриер в Гусенвил? Тя вървеше като в сън към пежото на министъра. Изкрещя личния си код в слушалката и поиска да я свържат с отдела за връзка с военните. Стигна до пежото, отключи го и седна зад волана. В условията на повишена готовност не й отне много време, за да получи търсената информация. Нямаше данни за изпратен военен куриер в района на Гусенвил.

Запали двигателя и потегли рязко. Въпросителният вик на инспектора бе заглушен от свистене на гуми. Жюстин скочи върху педала на газта и полетя след воксана. Единственото й предположение беше, че Борн е бил готов за действие, видял е агентите и се е оказал в капан, при което е решил, че единственото му спасение е моментално да изчезва.

В кратката информация, предоставена им от ЦРУ, пишеше, че Борн е майстор на бързите преобличания и внезапните появявания. Ако наистина този куриер е той — а като се замисли, вероятността е почти сто процента, — залавянето или убиването му би променило радикално траекторията на кариерата й. Представяше си реакцията на министъра, който я засипва с благодарности, задето му е спасила живота, и ходатайства за повишението й, а дори, защо не, й предлага да стане шеф на охраната му.

Междувременно обаче ще трябва да залови мнимия куриер. За щастие министерската кола се оказа доста по-добра от обикновено пежо. Вече усещаше как мощният двигател реагира мигновено на всяко докосване на педала на газта. Зави рязко наляво, мина на червено, изпревари отдясно камион, който едва се тътреше. Не обърна внимание на възмутения рев на сирената му. Цялото й същество беше съсредоточено върху преследването на воксана.

Отначало Борн не повярва, че са го засекли толкова бързо, но пежото продължи да го следва плътно и той бе принуден да признае, че нещо се е объркало сериозно. Видя как Робине влиза в немаркираната кола, знаеше, че някой от френските агенти ще върне колата на министъра в Париж. Новата му самоличност явно не върши добра работа. Ще трябва първо да се освободи трайно от опашката си. Приведе се напред и се запромушва между колите, като ги изпреварваше ту отляво, ту отдясно, от време на време се принуждаваше да намалява рязко, за да не се блъсне в някой бавен камион. Вземаше завоите под опасно скосени ъгли, наясно, че във всеки един момент може да запрати мотора в банкета. Но всичките му усилия се оказаха напразни — пежото продължаваше да го следва неотлъчно. Още по-лошо — дори като че го настигаше.

Въпреки всичките трикове на воксана и по-ниската маневреност на нейната кола Берар успя да скъси дистанцията. Беше дръпнала специалната ръчка, инсталирана във всички министерски коли, и сега светлинната сигнализация мигаше яростно и подканваше по-съсредоточените в пътя шофьори да минат встрани. В главата й изплуваха най-високите и сложни нива от „Автокрадци“. Светкавичното минаване през улиците, колите, които трябваше да изпреварва или заобикаля — всичко това удивително приличаше на ситуациите в играта. Веднъж се наложи да промени решението си в последния момент и за да не изпусне мотора, се качи на тротоара. Минувачите се разпръснаха като пилци.