Ерик Лустбадер - Наследството на Борн

— Значи поведението му ти се стори особено?

— Да, определено. Макар че го осъзнах по-късно. Но съм сигурна, че беше притеснен.

— Сам ли пътуваше министърът? — попита инспекторът.

— Не мога да кажа със сигурност. Валеше като из ведро, прозорците бяха замъглени — отвърна Берар. — Пък и да си призная, вниманието ми беше съсредоточено върху Робине.

— Да, апетитно парче — изкоментира Савой по-остро, отколкото бе възнамерявал. Оценяваше помощта на Берар — беше видяла накъде тръгва министърът, а по-късно откри и колата му пред жилищен блок в Гусенвил.

Мадмоазел Дютронк свали цигарата от устата си, погледът й беше фиксиран върху белега на врата на Борн.

— Раната ти пак се е разкървила. Ела. Трябва да се погрижим за нея.

Поведе го към банята, решена в морскосиньо и кремаво. Имаше прозорче към улицата, откъдето се процеждаше оскъдна светлина от намръщения ден. Сложи го да седне и проми раната със сапун и вода.

— Кървенето спря. — Намаза зачервеното място с антибиотичен крем. — Не си се порязал, без да искаш. Бил си се с някого.

— Не беше лесно да се измъкна от Щатите.

— Ти си същият твърдоглавец като Алекс. — Отдръпна се за миг, като че да го огледа по-добре. — Тъжен си, Джейсън. Потънал си в скръб.

— Мадмоазел Дютронк…

— Наричай ме Милен. Настоявам. — Умело приготви превръзка от стерилна марля и цитопласт и запечата раната. — Сигурно си променяш външния вид на всеки три дни.

— Да — той се усмихна в отговор на нейната усмивка. — Merci , Милен.

Докосна го нежно по бузата.

— Наистина изглеждаш ужасно тъжен. Знам колко бяхте близки с Алекс. Ти му беше като син.

— Той ли го каза?

— Не беше нужно. Винаги когато заговаряше за теб, в очите му проблясваше особено пламъче. — Огледа за последно превръзката. — Знам, че не съм сама в скръбта си.

Борн изпита силно желание да й разкаже всичко, да й признае, че го измъчва не само смъртта на Алекс и Мо, но и срещата с Хан. Успя да се въздържи. Нейната скръб й бе достатъчна.

— Каква ви е уговорката с Жак? — попита след малко. — Имате вид на хора, които не се понасят.

Милен отвърна поглед към фигуралното стъкло на прозорчето, по което се стичаше дъждът.

— Той прояви голяма смелост, като те доведе тук. Сигурно му е коствало много да ме помоли за помощ. — Застана с лице към Борн, в очите й напираха сълзи. Смъртта на Алекс явно бе изкарала на повърхността бурни чувства. Джейсън едва сега осъзна, че миналото на тази жена е разтърсено дълбоко от размътените води на настоящите събития. — На света има много мъка, Джейсън. — По бузата й се изтърколи една-единствена сълза, проблесна за миг и капна. — Преди Алекс в живота ми присъстваше Жак.

— Била сте негова любовница?

— Тогава той още не беше женен — поклати глава тя. — И двамата бяхме много млади. Правехме любов като луди и понеже и двамата, както казах, бяхме млади и зелени, аз забременях.

— Значи имате дете?

— Non. — Тя изтри очите си. — Не можех да го задържа. Не обичах Жак. Случилото се ми помогна да го разбера. Той ме обичаше и освен това… освен това беше ревностен католик.

Засмя се, но някак тъжно, Борн се сети за историята на Гусенвил, която му разказа Жак в колата — как франките били спечелени за църквата. Приемайки католицизма, крал Кловис е проявил прозорливост, но нещата опирали по-скоро до оцеляване и политика, отколкото до вяра.

— Жак никога не можа да ми прости. — В тона й нямаше самосъжаление, от което изповедта й прозвуча още по-разтърсващо.

Той се наведе и нежно я целуна и от двете страни, тя простена и го прегърна импулсивно.

Остави го да си вземе душ, а когато Борн излезе от банята, откри върху тоалетната чиния френска военна униформа, старателно скатана. Той се облече и погледна през прозореца. Вятърът люлееше яростно клоните на близката липа. Забеляза симпатична жена, около четирийсетгодишна, да слиза от колата си и да се качва в паркиран до тротоара ситроен, в който седеше мъж на неопределена възраст и нервно си гризеше ноктите. Жената отвори предната дясна врата и се пъхна вътре.

На пръв поглед най-обикновена сцена, ако Борн не беше видял тази жена на бензиностанцията. Същата, която се посъветва с Жак за предната си дясна гума.

Френското разузнаване!

Върна се бързо в дневната, където Жак още говореше по телефона. Щом видя изражението на Борн, министърът прекъсна разговора.

— Какво има, mon ami ?

— Клопка — отвърна кратко Борн.

— Моля? Как е възможно!