Ерик Лустбадер - Наследството на Борн

— Не знам, но отсреща на улицата има черен ситроен с двама агенти вътре.

Милен дойде от кухнята.

— Други двама оглеждат сградата отзад. Но не се тревожи, няма как да разберат точно къде се намираш.

В този момент на вратата се позвъни. Борн извади пистолета си, но Милен го спря с поглед. Направи знак с глава и двамата мъже се дръпнаха встрани. Тя отвори и видя пред себе си инспектор Савой в доста окаян вид.

— Ален, bonjour — поздрави го.

— Съжалявам, че прекъсвам почивката ви — ухили се глуповато той, — но седях навън и в един момент се сетих, че живеете тук.

— Няма ли да влезете, ще ви направя кафе.

— Благодаря, ще трябва да откажа. Нямам време.

— И какво по-точно правехте пред дома ми? — попита Милен с огромно облекчение.

— Търсим Жак Робине.

— Министъра на културата? — облещи се тя. — И какво ще прави той точно тук, в Гусенвил?

— Знам точно толкова, колкото и вие — сви рамене Савой. — Но така или иначе, колата му е отсреща.

— Не можеш толкова лесно да излъжеш инспектора, Милен, прекалено умен е. — Робине се появи откъм дневната, закопчавайки бялата си риза. — Вече знае за нас.

Милен се извърна и стрелна с очи министъра. Той й се усмихна нежно.

Устните му обърсаха нейните, тялото му се прилепи до нейното.

Савой, проследил цялата сцена, пламна.

— Министър Робине… нямах представа… не исках да се натрапвам…

— Приемам извиненията ви — махна с ръка Робине. — Но кажете, за какво съм ви притрябвал?

Савой въздъхна облекчено и му подаде размазаното фотокопие на снимката на Борн.

— Издирваме този човек, господин министър. Известен убиец от ЦРУ, който нещо е побеснял. Имаме основания да смятаме, че е по следите ви и иска да ви убие.

— Но това е ужасно, Ален!

Борн, който наблюдаваше театъра от дъното на стаята, видя в изражението на Милен искрен потрес.

— Не познавам този човек — рече министърът, — нито пък имам някаква представа защо би искал да отнеме живота ми. Но знае ли човек какво се мъти в главата на един убиец, нали така? — Сви рамене и се обърна към Милен, която му подаде сакото и шлифера. — Така или иначе, май се налага по най-бързия начин да се прибера в Париж.

— Ще ви придружим — рече твърдо инспекторът. — Качете се при мен, а помощничката ми ще върне вашата кола. — Покани го с ръка. — Моля, заповядайте.

— Няма да откажа. — Робине му подаде ключа от пежото. — Оставям се на вашите грижи, инспекторе.

Обърна се и притисна Милен в прегръдката си. Савой се отдръпна дискретно с обяснението, че ще изчака в коридора.

— Изведи Джейсън до подземния паркинг — прошепна в ухото й. — Вземи куфарчето ми и преди да се разделите, му дай документите, които са вътре. — Каза й комбинацията и тя кимна.

Дютронк го погледна в очите и го целуна по устните.

— Умната, Жак.

Очите му отвърнаха безмълвно. Щом той се отдалечи, Милен бързо се върна в дневната.

Повика тихичко Борн и той се появи.

— Трябва да се възползваме максимално от предимството, което ти осигури Жак.

— D’accord — кимна Борн.

— Хайде, нямаме време за губене! — Милен взе куфарчето на Робине.

Отвори входната врата, огледа коридора и го поведе към подземния гараж. Спря пред металната решетка. Огледа плаца, доколкото можа.

— Паркингът изглежда чист, но все пак бъди нащрек — човек никога не знае.

Отвори куфарчето и му подаде пакет.

— Тук са парите, които ти трябват, заедно с лична карта и всичко останало. Казваш се Пиер Монтефор — куриер. Задачата ти е да предадеш лично на военното аташе в Будапеща свръхсекретни документи, при това не по-късно от шест вечерта местно време. — Пъхна в ръката му връзка ключове. — На третата редица, предпоследното място вдясно, ще видиш военен мотоциклет.

Борн и Милен се спогледаха за миг. Той понечи да каже нещо, но тя го изпревари.

— Запомни, Джейсън, животът е твърде кратък, за да си позволим да скърбим.

Борн тръгна с твърда крачка и изправен гръб и се озова в мрачно и тъмно помещение с бетонни стени и накапана с машинно масло настилка. Вървеше, без да се оглежда. Щом стигна до третата редица коли, сви вдясно. Само миг по-късно вече беше при мотора — сребрист „Воксан“ VB-1 с мощен 996-кубиков двуцилиндров двигател. Завърза куфарчето зад гърба си така, че агентите на френското разузнаване да го забележат отдалеч. На едната дръжка висеше каска — сложи си я. Яхна мотора и го избута извън клетката за паркиране, запали и излезе под дъжда.

Жюстин Берар тъкмо се беше замислила за сина си Ив, когато й се обади инспектор Савой. Напоследък й се струваше, че единственият начин за комуникация със сина й са видеоигрите. Когато за пръв път го би на „Автокрадци“, като изпревари колата му със своята, той я погледна и за пръв път я оцени като реално живо същество, а не като досадницата, дето му готви и му пере дрехите. Оттогава все й вадеше душата да го вози на служебната си кола.