Ерик Лустбадер - Наследството на Борн

— Друг път, много ви благодаря. Моля, погрижете се да изпратят в апартамента ми четка и паста за зъби. Забравих да си взема — подхвърли Борн на излизане.

Щом остана сам, Хазас отвори едно чекмедже на бюрото си и с все още трепереща ръка извади бутилка ракия. Напълни си малка чашка, като разля малко върху счетоводната книга. Изобщо не обърна внимание, гаврътна чашата, усети как алкохолът прокарва огнена пътека в стомаха му. Когато се почувства достатъчно успокоен, вдигна телефона и набра местен номер.

— Пристигна преди десет минути — каза. Нямаше нужда да се представя. — Впечатлението ми ли? Напълно откачен. Веднага ще ти обясня какво имам предвид — като не му казах кой е доставил пакета, за малко да ме удуши с голи ръце. — Слушалката се хлъзна в запотената му ръка, той я хвана с другата. Сипа си още два пръста. — Разбира се, че не му казах, пък и никъде не е отбелязано. Лично се погрижих. Огледа всичко адски подробно, признавам му го. — Заслуша се за миг. — Качи се в апартамента си. Да, сигурен съм.

Затвори, после трескаво набра друг номер, направи същото съобщение, този път на друг, доста по-страховит глас. Накрая се отпусна в стола си и затвори очи. „Слава богу, и това свърши“, помисли си.

Борн се качи с асансьора на последния етаж. Ключът отвори едното от двете крила на масивната лакирана такова врата и той се озова в просторен, пищно мебелиран апартамент с една спалня. Точно под прозореца му тъмнееше потъналият в зеленина вековен парк. Остров Маргит носеше името на дъщерята на унгарския крал Бела IV, живяла в доминикански манастир на острова през XIII век. Руините на манастира, пищно осветени, се виждаха на източния бряг. Отправи се директно към безупречната баня, като се съблече пътьом, разхвърляйки дрехите зад гърба си. Неотвореният пакет метна на леглото.

Прекара десет блажени минути гол под горещата вода — толкова гореща, колкото можа да понесе, — после се насапуниса и свали наслоената мръсотия и пот от тялото си. Внимателно опипа мускулите на гърдите си, за да прецени всички поражения, нанесени му от Хан. Дясното рамо го болеше ужасно, следващите десет минути посвети на него — раздвижи го леко, масажира го. При последната каскада на стълбата на цистерната за малко да го извади от ябълката, така че сега чувстваше пареща болка. Вероятно бе скъсал мускулни връзки, но при тези обстоятелства не можеше да направи нищо повече, освен внимателно да разтрие мястото.

Завърши с леден душ за около три минути, спря водата и се подсуши с хавлията. Облечен в луксозния хотелски халат, седна на леглото и отвори пакета. Намери вътре пистолет и патрони. „В какво, за бога, си се забъркал, Алекс“, запита се не за пръв път.

Остана доста време така, загледан в оръжието. Видя му се странно злокобно, от дулото сякаш струеше мрак. В един момент осъзна, че мракът всъщност настъпва от собственото му подсъзнание. Изведнъж прозря, че нещата изобщо не стоят така, както ги видя, докато обикаляше търговския център „Мамут“. Тук не ставаше въпрос за логично и точно математическо уравнение. Светът е хаотичен. Човек отчаяно се стреми да наложи някакъв модел над събитията, които се случват с него, за да ги види в сравнително по-приемлив вид. Като в сън осъзна, че яростта, която изпита преди малко, всъщност не е била насочена към управителя на хотела, а към Хан — човекът, който успя да го проследи, да го разстрои и обърка и в крайна сметка да го изпързаля. Единственото му желание беше да удари лицето му в земята, да прогони спомена за него от главата си.

Фигурката на Буда извика спомена за четиригодишния Джошуа. Той отново е Дейвид Уеб, намира се в Пном Пен. Привечер е, небето изглежда златисто–зеленикаво. Прибира се от работа, Джошуа излиза да го посрещне и се хвърля в прегръдките му. Уеб го вдига, завърта го, целува го по бузките, малкият се дърпа свенливо — никога не бе позволявал на баща си да го целува.

В следващия спомен Джошуа е вече в леглото си. Чува се песента на щурчетата и дървесните жаби, в прозореца нахлуват светлините на отминаващите по реката корабчета. Синът му се е заслушал в приказката, която баща му чете. После е събота и двамата играят бейзбол с екипировката, която Уеб донесе чак от Америка. Светлината пробягва по невинното личице на детето и го озарява.

Борн примигна и въпреки нежеланието му пред погледа му изплува каменната фигурка на Буда, увесена на врата на Хан. Скочи и с неистов рев се хвърли към бюрото. С един замах свали от плота лампа, бележник, подложка за писане и кристален пепелник. Стиснал ръце в юмруци, започна да се удря в главата. С отчаян стон се свлече на колене и започна да се люлее напред-назад. Телефонът иззвъня и го изтръгна от унеса му.