Ерик Лустбадер - Наследството на Борн

За петнайсетте минути, откакто бе тук, видя над десет съмнителни костюмирани мъже. Неколцина се мотаеха из фоайетата, пушеха, пиеха от големи картонени чаши и си мислеха, че могат да минат за обикновени граждани. Повечето се бяха струпали около и пред гишетата за регистрация, оглеждаха внимателно пътниците, които се редяха на опашка, за да чекират багажа си и да получат бордовите си карти. Борн мигновено прецени, че е абсолютно невъзможно да се качи на пътнически самолет. Но какво му остава? Нали на всяка цена, при това по най-бързия начин, трябва да се добере до Будапеща!

Беше облякъл жълто-кафяв панталон, черно поло и евтин шушляк. Изхвърли кецовете „Найки“ заедно с останалите дрехи от „Уол-март“ и сега носеше обувки „Спери Топсайдър“. Тъй като пред магазина го видяха дегизиран, се наложи моментално да смени имиджа. Сега, преценявайки ситуацията на летището, не остана никак доволен от избраното амплоа.

Успя да се измъкне от дебнещите агенти и излезе навън. Беше студено, пръскаше. Взе автобус до товарния терминал. Седна точно зад шофьора и подхвана разговор. Мъжът се казваше Ралф. Борн се представи като Джо. Здрависаха се набързо, щом автобусът спря на една пешеходна пътека.

— Имам среща с братовчед ми на рампата на „Он Тайм Карго“ — подхвърли Борн, — ама какъвто съм разсеян, забравих какво ми обясни.

— Какво работи братовчед ти? — попита Ралф, докато набираше скорост, за да влезе в скоростната лента.

— Пилот е — Борн се придърпа още малко напред. — Все си мечтаеше да лети с „Американ“ или „Делта“, ама знаеш как е.

Ралф закима съчувствено.

— Богатите стават все по-богати, бедните ги прецакват. — Имаше топчест нос, облак непокорна коса и тъмни сенки под очите. — На мен ли разправяш.

— Както и да е, би ли ми припомнил как се стигаше?

— Няма проблем, но ти предлагам друго. — Хвърли поглед на Борн в огледалото. — Това ми е последен курс. Само да оставя колата в депото, и мога да те заведа.

Хан стоеше под дъжда, навсякъде около него блестяха светлините на летището, изведнъж му хрумна нещо. Борн сигурно е подушил агентите още преди да ги е видял. Хан лично преброи над петдесет, което означаваше, че вероятно са поне три пъти по толкова и са плъзнали из всички части на летището. Борн определено е наясно, че няма начин да припари до презокеанска линия, колкото и да се преоблича и дегизира. Бяха го видели в „Уол-март“, знаеха как изглежда — Хан чу достатъчно в тунела.

Усещаше присъствието му. Седя до него на пейката в парка, почувства го отблизо и вече познаваше разположението на костите му, разтежението на мускулите му, играта на светлината върху чертите на лицето му. Беше сигурен, че е наблизо. През няколкото кратки мига, в които бяха заедно, изучи подробно лицето му. Сякаш инстинктивно усещаше, че е много важно да запамети всяка линия, да проследи как всеки контур се променя със смяната на израженията му. Какво търсеше Хан в изражението на Борн, когато забеляза напрежението в погледа му? Потвърждение? Одобрение? Самият той не знаеше. Но усещаше, че изражението на Борн се е превърнало в част от него. За добро или за лошо, Борн го беше обсебил. Бяха свързани един с друг в колелото на собствените си желания — докато смъртта ги раздели.

Хан се огледа за пореден път. Борн трябва да напусне града, а вероятно и страната. Но Агенцията няма да пожали персонал, ще разшири периметъра на търсене, въпреки че няма търпение да затегне примката около врата на Борн. На негово място Хан би се опитал да се измъкне от страната по най-бързия начин. Упъти се към сградата на международните линии и влезе в залата за пристигащи. Застана пред огромната цветна карта на летището и намери най-прекия път до товарния терминал. След като пътническите полети са под толкова строг контрол, ако Борн смята да напусне летището, най-големи шансове има на борда на товарен самолет. Времето се превръщаше в негов враг. ЦРУ съвсем скоро щеше да се сети, че беглецът ще се откаже от опитите да се качи на обикновен пътнически полет, и ще хукне да претърсва и превозвачите на товари.

Хан излезе обратно под дъжда. След като се информира за къде ще излитат самолети през следващия час, оставаше само да стои и да чака Борн да се появи. И ако предположението му е вярно, да приключи с него. Вече не си правеше илюзии относно сложността на задачата си. За негова изненада и огорчение, Борн се бе оказал умен, решителен и изобретателен противник. Успя да рани Хан, да му постави капан, да се измъкне от хватката му нееднократно. Младежът знаеше, че ако наистина иска този път да успее, ще трябва да изненада Борн, понеже е ясно, че противникът му вече е нащрек за евентуално нападение. В душата му отекна зовът на джунглата, която го подтикваше да изпълни клетвата си за смърт и унищожение. Краят на дългото пътуване наближаваше. Този път възнамеряваше да надиграе Джейсън Борн веднъж завинаги.