Ерик Лустбадер - Наследството на Борн

В крайна сметка го пуснаха. Линдрос прие това решение, но след като Файн се върна в магазина си, остави двама неангажирани агенти в немаркирана кола на отсрещната страна на улицата — в случай че Уеб реши да се свърже отново с шивача.

Двайсет минути след като Линдрос си тръгна, на агентите им писна. Изядоха си поничките, изпиха си колите и взеха да се оплакват как са ги оставили да висят на пост, докато колегите им дишат във врата на прословутия агент Дейвид Уеб.

— Никакъв Дейвид Уеб — обади се по-едрият. — Директорът изрично предупреди да използваме оперативното му име — Джейсън Борн.

Хан, който се намираше достатъчно близо, за да чува всяка тяхна дума, замръзна. Разбира се, беше чувал за Джейсън Борн. Дълги години Борн се славеше като най-изкусния наемен убиец в световен мащаб. Хан, който добре познаваше професионалната си среда, беше на мнение, че половината от историите за Борн са легенди, а другата половина — преувеличения. Просто не беше възможно един човек да притежава толкова дързост, опит, професионализъм и нюх за следене, колкото се приписваха на Джейсън Борн. Всъщност Хан донякъде се съмняваше, че такъв човек изобщо съществува.

И сега какво — седят си тука двамата агенти и си говорят за Дейвид Уеб, който всъщност бил Джейсън Борн! Хан почувства как мозъкът му се напряга до пръсване. Остана потресен до дъното на душата си. Дейвид Уеб явно не е обикновен професор по лингвистика, както се твърдеше в досието, дадено му от Спалко, а един от най-добрите професионални убийци. И в същото време човекът, с когото Хан си играеше на котка и мишка вече втори ден. Късчетата от пъзела започнаха да се подреждат в главата му. Припомни си как Борн го преметна в парка. Хан не си спомняше случай, в който да е променял лицето, косата и походката си и да не е успявал да заблуди преследвачите си. Но както се оказа, сега си имаше работа с Джейсън Борн — агент, за чиито умения и опит в дегизирането, наред с качествата му в много други области, се носеха легенди. И който очевидно по нищо не отстъпваше на самия Хан. Борн не би се вързал на стандартните трикове в бранша, колкото и хитри да са те. Хан си даде сметка, че ако иска да победи, ще трябва да вдигне летвата и да промени правилата на играта.

За миг се замисли дали Спалко е знаел кой всъщност е Уеб, когато му е давал цензурираното досие на професора. Колкото повече разсъждаваше по въпроса, толкова повече се убеждаваше, че е изключено да не е знаел. Още повече, че това се обясняваше и от факта, че Спалко се погрижи убийствата на Конклин и Панов да бъдат приписани на Борн. Класически пример на дезинформация. Докато ЦРУ смята, че убиецът е Борн, няма да хукне да търси реалния извършител другаде. И със сигурност няма да стигне до истинските причини за убийствата на двамата мъже. Спалко очевидно се опитваше да използва Хан за пионка в по-сложна игра — така, както използваше и Борн. Хан трябваше да разбере какво крои работодателят му — не би допуснал да бъде ничия пионка.

За да разплете загадката около убийствата, Хан трябваше да говори и с шивача — това му беше ясно. Без значение какво е казал на агентите. Тъй като лично проследи Уеб — все още не можеше да свикне, че той и Джейсън Борн са едно и също лице, — знаеше прекрасно, че Файн разполагаше с предостатъчно време да сподели с професора всичко, което знае. Докато наблюдаваше сцената със задържания в колата шивач, Хан успя да надзърне за секунда в очите на жертвата. Това бяха очи на горд и корав, човек. Поради будисткото си възпитание Хан възприемаше гордостта като порок, но в подобна ситуация си даваше сметка, че гордостта е по-скоро добродетел — колкото повече го притискаха агентите, толкова повече се затваряше в себе си Файн. ЦРУ не съумя да изтръгне нищо, но Хан знаеше как да се пребори с гордостта, а и с упорството.

Свали кадифеното си сако и отпра част от подплатата, така че поставените на пост агенти да го помислят за поредния клиент на шивача.

Пресече улицата и влезе в магазина, камбанката пропя. Една от латиноамериканките вдигна поглед от комиксите във вестника, който бе разгърнала; пред нея се виждаше наченатият й обяд — кутия с фасул и ориз. Посрещна го и попита какво ще обича. Имаше пищни форми, високо решително чело и огромни шоколадови очи. Обясни й, че си е скъсал любимото сако и понеже ужасно държи на него, предпочита да се обърне лично към господин Файн. Жената кимна. Потъна отзад, след минутка се върна и се настани при комикса си, без да каже нито дума повече.