Ерик Лустбадер - Наследството на Борн

Вместо да се насочи към колата си, Борн свърна вдясно и тръгна към рампите в задната част на сградата, откъдето зареждаха стоката. Мярна три-четири камиона с ремаркета, които чакаха за разтоварване. Диагонално отсреща се падаше паркът „Франклин“. Отправи се в тази посока.

Някой извика подире му. Той продължи, сякаш не е чул нищо. Завиха сирени — Борн си погледна часовника. Началник Бъртън Филипс дойде точно навреме. Борн почти беше заобиколил сградата, когато се чуха нови, по-настоятелни викове. Веднага след това избухна свада, заваляха остри реплики, прераснали в напълно ненужна размяна на ругатни.

Борн се обърна и видя прегърбения детектив, извадил служебния си револвер. Зад него приближаваше тичешком Филипс, прошарената му коса блестеше на слънцето, едрото му лице пламтеше от усилието, а и от ярост. Както подобава на човек с положение, по петите му топуркаха двама здравеняци, въоръжени със свирепи намръщени физиономии, внушителни като плещите им. С дясната си ръка придържаха кобурите и изглеждаха готови да разкъсат на парчета всеки, който прояви глупостта да противоречи на началника им.

— Ти ли се шефът на тия рейнджъри от Вирджиния? — провикна се Филипс.

— Сигурно имаш предвид щатски полицаи — поправи го прегърбеният детектив. — Да, аз съм шефът. — Изгледа изпод вежди униформените си вашингтонски колеги. — Какво, по дяволите, правите тука. Ще ми съсипете операцията.

— Твоята операция! — Началник Филипс съвсем избесня: — Веднага да изчезваш от района ми, тъпанар такъв!

Мършавото лице на детектива побеля като платно.

— Ти кого наричаш тъпанар, бе!

Борн ги остави да си крещят. Паркът го очакваше. Тъй като инспекторът вече го беше видял, трябваше да помисли за незабавното си бягство. Плъзна се до ъгъла на сградата, мина покрай редицата камиони и намери един, който вече беше разтоварен. Влезе в кабината. Ключът си беше на мястото и той го завъртя. Камионът запали с басов тътен.

— Ало, пич, к’во става тука?

Шофьорът отвори рязко вратата. Беше бабанка с врат като дънер и не по-фини ръце. Завъртя се и с точно движение измъкна от тайник на вратата пистолет. Борн стовари свития си юмрук върху хрущяла на носа му. Шурна кръв, онзи размъти поглед и изпусна пистолета.

— Съжалявам, пич — рече Борн и го цапардоса така, че дори човек с габаритите на вол, каквито имаше този, със сигурност да изгуби съзнание. Сграбчи го за колана и го издърпа в кабината на мястото до шофьорското, после тресна вратата и подкара камиона.

В същия момент на сцената се появи нова фигура. Към двамата полицаи се втурна по-млад мъж и започна да ги разтървава. Борн го позна: Мартин Линдрос, заместник-директорът на Агенцията. Така значи, Стария е възложил на Линдрос да ръководи акцията по изпълнение на заповедта за елиминиране. Лошо. Алекс беше споменавал на Борн, че Линдрос е необичайно умен и интелигентен за агент. Ако се съди по хитро оплетената мрежа в Стария град, явно наистина няма да го надиграе лесно.

Но в момента нямаше време за мислене, защото Линдрос забеляза камиона и се втурна да го спре.

— Никой да не напуска района! — разкрещя се той.

Борн не му обърна внимание и натисна газта. Знаеше, че не може да рискува да застане лице в лице с Линдрос. Богатият практически опит щеше да помогне на агента да разкрие маскировката му.

Заместник-директорът извади пистолета си. Борн го видя да се засилва, размахвайки ръце и крещейки, към желязната порта, през която трябваше да излезе камионът.

Чули заповедите, две от вирджинските ченгета, заели позиции край портата, трескаво я затвориха, в същото време кола на ЦРУ проби блокадата на „Ню Йорк Авеню“ и се опита да засече камиона.

Борн натисна газта до дупка и камионът подскочи напред като ранен звяр. Ченгетата се разбягаха в мига, в който машината се блъсна в портата, извади я от пантите, вдигна я във въздуха и двете й крила с трясък се сгромолясаха от двете страни на входа. Последвалата го кола излетя като ракета през дупката в оградата и с лекота настигна камиона. Борн знаеше, че няма начин да се измъкне от кола на ЦРУ с това тромаво чудовище, но пък размерите му, макар и да бяха недостатък по отношение на скоростта, си имаха други предимства.

Позволи на колата да го доближи. Тя се плъзна напред и се изравни с кабината. На седалката до шофьора Борн видя Мартин Линдрос, беше стиснал съсредоточено устни, в ръката му имаше пистолет. Прицели се, подпирайки се на другата си ръка. За разлика от екшън героите, Линдрос знаеше как се стреля от движещо се превозно средство.