Ерик Лустбадер - Наследството на Борн

— Ами върви тогава. Когато се върнеш на работа, ще съм готов с отговора и коментарите върху презентационното ти писмо. — Изведе Хърн от задушния кабинет. Щом младежът се заизкачва към изхода, кимна на двамата си придружители и те потънаха в подивялата тълпа.

Ласло Молнар вече бе започнал да се оглежда през пелената от дим и разноцветни светлини за новия си приятел. Останал сам, отначало той ангажира вниманието си с въртящото се дупе на девойчето с къса пола наблизо, но след известно време забеляза, че приятелят му доста се позабави. Изненада се, когато вместо младежа на масата му се появиха двама мъже и се настаниха от двете му страни.

— Какво става тук? — Гласът му трепереше от страх. — Какво искате?

Двамата мълчаха. Този отдясно го сграбчи с такава сила, че Молнар потрепери. Беше твърде стреснат, за да изкрещи, а и да го беше сторил, невъобразимата шумотевица в клуба щеше да погълне вика му. Така че той стоеше вцепенен, докато мъжът отляво заби спринцовка в бедрото му. Всичко свърши за секунди, беше извършено толкова дискретно под масата, че нямаше как да се забележи отстрани.

Бяха нужни трийсетина секунди, за да подейства упойката. Молнар забели очи, миг по-късно тялото му се отпусна. Мъжете бяха подготвени за това, изправиха се, подхванали го помежду си, после си запроправяха път през тълпата.

— Хич не носи — подметна единият към танцуващ наблизко младеж и се ухили. — Какво да ги правиш такива като него?

Онзи сви рамене, засмя се на свой ред и продължи да си танцува. Изнесоха Ласло Молнар от „Ъндърграунд“, без никой да им обърне внимание.

Спалко ги чакаше в дълго лъскаво беемве. Напъхаха отпуснатото тяло на Молнар в багажника и се настаниха отпред — единият зад волана, другият — вдясно от него.

Беше безоблачна светла нощ. Пълнолуние. Спалко имаше чувството, че само да протегне пръст, и ще претърколи месечината по кадифената маса на небето.

— Как мина? — попита.

— По мед и масло — отвърна шофьорът и запали двигателя.

Борн напусна „Тайсънс Корнър“ по възможно най-бързия начин. Беше преценил, че мястото е сигурно за среща с Дерон, но в ситуация като тази „сигурно“ бе доста относително понятие. Отправи се към „Уолмарт“ на „Ню Йорк Авеню“. Магазинът се намираше в самия център на града и вътре беше достатъчно оживен, за да се надява да остане незабелязан.

Спря на паркинга между Дванайсета и Тринайсета улица, от другата страна на авенюто. На небето се скупчиха облаци. От юг изглеждаше зловещо и мрачно. Борн влезе в магазина, избра си дрехи, тоалетни принадлежности, зарядно за мобилния телефон, още някои дреболии. Сети се да потърси и раница, за да сложи багажа си в нея. Докато чакаше на касата и се придвижваше напред с опашката, го обзе нарастващо безпокойство. Стараеше се да не гледа към определен човек, но да улавя всички погледи, насочени към него, било то и за кратко.

Имаше доста материал за обмисляне. Беше обявен за издирване от ЦРУ и за главата му бе определена доста висока цена. Преследваше го харизматичен младеж с изключителни качества, който се оказа сред най-изтъкнатите професионални убийци в света. Загуби двамата си най-близки приятели и по всичко личеше, че единият е бил замесен в опасна нелегална мрежа.

Погълнат от грижи, пропусна да забележи шефа на охраната на магазина, който го следеше отдалеч. Рано сутринта служителят бе запознат със случая от пристигнал на място агент на ЦРУ, получи информация за издирвания беглец и негова снимка, която и бездруго вече познаваше от телевизията. Инструкциите бяха да си отваря очите на четири и да следи за евентуална поява на беглеца. Агентът спомена, че целта е да се изгради плътна полицейската мрежа, затова ЦРУ обикаля всички големи магазини, кина и тъй нататък и запознава лично охраната по места с важността на залавянето на Джейсън Борн. Изпълнен едновременно с гордост и страх, шефът на охраната на „Уол-март“ забърза към офиса си и набра номера, който му даде агентът.

Секунди след като бдителният служител затвори телефона, Борн беше в мъжката тоалетна, с помощта на току-що закупената електрическа машинка се обръсна почти нула номер. Преоблече се в джинси, карирана каубойска риза с перлени копчета и кецове „Найки“. Пред едно от огледалата над мивките извади комплекта с гримове, които избра на щанда за козметика. Постара се да не прекалява с фон дьо тена, но в същото време да изглежда доста по-мургав. С черен молив уплътни и подчерта веждите си. Лещите, които му даде Дерон, оцветиха сивите му очи в мътнокафяво. Сегиз-тогиз се налагаше да спира, прекъсван от случаен посетител, но като цяло мъжката тоалетна не бе много посещавана.