Ерик Лустбадер - Наследството на Борн

— Изглежда по-млад — размишляваше на глас Борн. — Освен това ми се струва, че има нещо азиатско.

— Говори се, че е наполовина камбоджанец, но знаеш колко може да се вярва на слуховете.

— А другата половина?

— Можем само да гадаем. Като характер е саможив, нямаме информация за склонности и пороци, не се знае къде живее. Появи се на сцената преди шест години с убийството на премиера на Сиера Леоне. Дотогава сякаш не бе съществувал.

Борн хвърли поглед в огледалото си за обратно виждане.

— Значи е извършил първото си официално убийство на двайсет и една.

— Май ще се позабавляваш добре — рече сухо Робине. — Виж, Джейсън, що се отнася до този Хан, нямам думи да ти опиша колко е опасен. Ако е замесен по някакъв начин, трябва да бъдеш свръхвнимателен.

— Звучиш ми уплашен, Жак.

— Така е, mon ami . Щом става въпрос за Хан, не е срамно да изпитваш страх. Това важи и за теб. Здравословната доза страх прави човека предпазлив, а повярвай, сега е време да сме предпазливи.

— Ще го запомня — рече Борн. Престрои се, като внимаваше да не изпусне своя изход. — Алекс е работел върху нещо. Имам подозрения, че убийството му може да е свързано с това. Да имаш някаква представа с какво се е занимавал в последно време?

— Видяхме се в Париж преди около половин година. Вечеряхме заедно. Останах с впечатлението, че е ужасно зает. Но нали си го знаем — нищо не можеш да измъкнеш от него. — Робине въздъхна. — Смъртта му е ужасна загуба за всички ни.

Борн слезе от „Белтуей“ при изхода за шосе 123 и пое към търговския център „Тайсънс Корнър“.

— NX20 — да ти говори нещо?

— Само с това ли разполагаш — NX20 ?

Зави към централния паркинг на „Тайсънс Корнър“ и се качи на ниво С.

— В общи линии — да. Би ли проверил едно име — доктор Феликс Шифър. — Повтори му го буква по буква. — Работи за АМИПО.

— Виж, това вече е информация. Ще видя какво мога да направя.

Докато слизаше от колата, Борн му даде номера на мобилния си телефон.

— Налага се да отскоча до Будапеща, Жак, но почти свърших парите.

— Нямаш проблеми — отвърна Робине. — Старата уговорка важи ли?

Борн нямаше никакъв спомен за каквато и да е уговорка, но тъй като бързаше, се съгласи.

— Bon 7 7 Добре (фр.). — Бел.прев. . Колко ти трябват?

Взе ескалатора и мина през вътрешния двор на магазина „Авиари Корт“.

— Сто хиляди ще ме оправят. Ще отседна в грандхотел „Данубиус“ под името на Алекс. Пусни пратката до поискване.

— Mais oui 8 8 Добре, разбира се (фр.). — Бел.прев. , Джейсън. Ще действам точно по предписанията ти. Мога ли да ти помогна с още нещо?

— Засега не — Борн забеляза Дерон пред себе си, седеше пред магазин с надпис „Драй Айс“. — Благодаря ти за всичко, Жак.

— И не забравяй, mon ami — пази се. От този Хан може да се очаква всичко — предупреди го Робине, преди да затвори.

Дерон вече бе забелязал Борн и тръгна бавно, за да му даде възможност да го настигне. Беше слабоват мъж с шоколадов загар, скулесто лице и будни, живи очи. Носеше шлифер, елегантен костюм и лъскаво куфарче, което му придаваше подчертано делови вид. Щом двамата се изравниха, той се усмихна. Тръгнаха рамо до рамо из търговския център.

— Радвам се да те видя, Джейсън.

— За жалост при доста напрегнати обстоятелства.

— Да му се не види — засмя се Дерон, — защо се виждаме само като стане напечено!

Докато разговаряха, Борн оглеждаше внимателно периметъра, преценяваше възможностите за бягство, проверяваше лицата на минувачите.

Дерон отключи куфарчето си и подаде на Борн тънък пакет.

— Паспорт и лещи.

— Мерси. — Борн прибра пакета. — Ще си получиш парите до седмица.

— Няма проблем. — Махна с артистичната си ръка с дълги пръсти. — При мен винаги имаш кредит. — Подаде на Борн още нещо. — Напечените ситуации изискват извънредни мерки.

Беше пистолет.

— От какво си го направил? Страхотно е лек!

— Керамика и пластмаса. Разработвам го вече няколко месеца — отвърна Дерон с нескрита гордост. — За далечна стрелба не става, но на близо е супер.

— Пък и няма да го засекат на летището — додаде Борн.

Дерон кимна.

— Имам и патрони — подаде му кутийка. — Керамика с пластичен връх, малък калибър. Има и друго предимство… виждаш ли тези отвори върху цевта — разсейват шума при изстрелването. Стрелбата е почти безшумна.

— Това не намалява ли ударната сила? — смръщи чело Борн.

— Добрата стара балистика, мой човек — засмя се Дерон. — Повярвай ми, уцелиш ли някого с това, няма да мръдне.