Ерик Лустбадер - Наследството на Борн

Приключи и се погледна в огледалото. Нещо липсваше — добави бенка на скулата си, така че да се забелязва отдалеч. Сега вече дегизировката бе пълна. Метна раницата си на гръб и излезе, прекоси магазина и се насочи към главния вход.

Мартин Линдрос беше в Александрия и се опитваше да разбере причините за провала в „Линкълн Файн Тейлърс“, когато му се обади шефът на охраната на „Уолмарт“ на „Ню Йорк Авеню“. Тази сутрин заместник-директорът на ЦРУ каза на детектив Хари Харис, че ще трябва да се разделят, за да покрият по-голям периметър с екипите си. Бяха се чули контролно няма и десетина минути по-рано и Линдрос знаеше, че Харис е по-близо до „Уолмарт“. Колебаеше се как да постъпи. Заради фиаското в шивашкия магазин директорът щеше да го върти на шиш. Ако Стария разбере, че Линдрос е допуснал редови щатски полицай да отиде преди него на мястото, където за последен път е видян Джейсън Борн — край с него. Кофти ситуация, рече си и натисна газта. Но пък, от друга страна, нали най-важното е да заловят Борн. Изведнъж реши. Майната им на вътрешните търкания и на вечните тайни. Вдигна телефона, поиска да го свържат с Харис и му даде адреса на „Уол-март“.

— Чуй ме добре, Хари, трябва да се приближиш незабелязано. Задачата ти е да покриеш района. Важното е да не оставиш възможност за бягство на Борн — това е всичко, което се иска от теб. При никакви обстоятелства не бива да се показваш или да се опитваш да го арестуваш. Ясно ли е? След няколко минути съм при теб.

„Не съм чак такъв тъпанар, какъвто изглеждам“, помисли си Хари Харис и даде нареждания на трите полицейски коли, които бяха под негов контрол. „И определено не съм толкова глупав, за колкото ме има Линдрос.“ Имаше доста богат опит с федералните и не можеше да се каже, че харесва стила им на работа. Всички се смятаха за богове, все едно другите полицаи нямат идея за какво става въпрос и трябва някой да ги дундурка и да им обяснява като на малоумни. Това отношение бе заседнало като кост в гърлото на Харис. Всеки път, щом Хари понечеше да сподели някоя своя хипотеза по случая, Линдрос го прекъсваше. Е, какъв е смисълът да му казва мнението си сега? Заместник-директорът го смяташе за най-обикновено товарно муле, което би трябвало да е толкова благодарно за честта да работи с ЦРУ, че от признателност да изпълнява безропотно и незабавно всяка заповед. За Харис вече беше съвсем ясно, че е изолиран от играта. Линдрос умишлено не му каза за акцията в Александрия. Инспекторът дочу за нея съвсем случайно. Паркира пред „Уол-март“, взел категоричното решение да поеме нещата изцяло под свой контрол, докато все още има тази възможност. Грабна радиостанцията си и започна да крещи заповеди на хората си.

Борн тъкмо излизаше от „Уол-март“, когато забеляза три коли от Щатската полиция на Вирджиния да приближават по „Ню Йорк Авеню“ с виещи сирени. Притаи се в сенките на фоайето. Нямаше никакво съмнение — идваха право към магазина. Значи са го усетили. Но как? Точно в момента нямаше време за анализи. Трябваше да се съсредоточи върху плана си за бягство.

Полицейските коли намалиха и преградиха изхода на паркинга, като блокираха движението и предизвикаха шумни псувни от страна на шофьорите. Борн можеше да се сети само за една причина, която би накарала щатски полицаи да напуснат района си на действие — ЦРУ. Колегите им от Вашингтонската полиция щяха да позеленеят от яд.

Взе телефона на Алекс и набра номера за спешни случаи на полицията.

— Тук детектив Моран от Щатската полиция на Вирджиния — представи се. — Бихте ли ме свързали с някой от шефовете, пронто.

— На телефона началникът на Трето районно Бъртън Филипс — чу се смразяващ глас в слушалката.

— Слушай, Филипс, на твоите момчета им се каза по никакъв начин да не ни се бъркат в работата. А какво да видя, патрулките ви са цъфнали пред „Уол-март“ на „Ню Йорк Авеню“ и…

— Това е моят район, Моран. Какво, по дяволите, става тук!

— Изобщо не те касае — сряза го Борн с възможно най-наглия си тон. — От тебе искам да си извадиш мегафона и да разкараш тия малоумници от главата ми.

— Нямам никаква представа на какво се дължи гадното ти отношение, Моран, но на мене тия не ми минават. До три минути съм при теб и те уверявам, че няма да ти се размине. Лично ще ти откъсна топките — една по една!

За нула време улицата се напълни с ченгета. Вместо да се върне в магазина, Борн изпъна левия си крак и без да го свива, куцук-куцук, се отправи спокойно навън, в компанията на десетина други купувачи. Половината от ченгетата, воглаве с длъгнест прегърбен детектив с мършаво лице, набързо огледаха лицата на излизащите, включително Борн, и продължиха към вътрешността на магазина. Останалите се пръснаха из паркинга. Двама-трима отцепиха района между Дванайсета и Тринайсета улица, още толкова се заеха да задържат прииждащите клиенти в колите им. Имаше и няколко, които говореха нещо по радиостанциите си и координираха трафика.