Ерик Лустбадер - Наследството на Борн

В мига, преди да се чуе изстрел, Борн сви рязко вляво. Камионът удари колата, Линдрос насочи пистолета си нагоре, докато шофьорът се опитваше да мине покрай редицата паркирани коли от другата си страна.

Щом колата стъпи обратно на шосето, Линдрос откри огън по камиона. Ъгълът му беше лош, подскачаше непрекъснато, но стрелбата му бе достатъчно точна, за да накара Борн да завърти волана надясно. Един куршум проби страничното стъкло, други два се забиха в дясната седалка и уцелиха шофьора на камиона.

— Дявол да те вземе, Линдрос — изруга Борн. Въпреки критичните обстоятелства не му се искаше да стане причина за смъртта на невинен човек. Моментално се насочи на запад към близката болница на университета „Джордж Вашингтон“ на Двайсет и трета улица. Зави надясно, после наляво по „Кей Стрийт“, носеше се с гръм и трясък, мина на червено, увиснал върху клаксона. Един шофьор на Осемнайсета улица, вероятно полузадрямал на волана, не чу предупреждението и се удари челно в задната дясна част на камиона. Борн се наклони опасно, успя да овладее камиона и продължи напред. Колата на Линдрос го следваше неотлъчно, но не можеше да го изпревари, понеже двете платна на „Кей Стрийт“ бяха разделени от алея с дървета и нямаше откъде да се мине. Борн имаше намерение да свърне по Двайсет и втора и да остави ранения шофьор в болницата, но миг преди да завие наляво, видя отсреща да се задава колата на Линдрос. Заместник-директорът се показа през прозореца и откри огън — стреляше съсредоточено и методично.

Борн натисна газта и камионът дръпна напред. Нямаше друг начин, освен да мине през тунела и да заобиколи болницата от далечната страна. Още щом наближи входа, усети нещо нередно. Тунелът под „Уошингтън Съркъл“ беше потънал в мрак — от другата му страна не проблясваше нито лъч светлина. Това можеше да означава само едно: че пътят е блокиран и двете платна на „Дей Стрийт“ са барикадирани със стена от коли.

Навлезе в тунела със скорост и щом тъмнината го обгърна, скочи върху спирачката. В същото време ръката му натисна мощния клаксон. Пронизителният звук побесня между камъка и бетона и заглуши свиренето на гумите при резкия завой наляво, който направи Борн. Кабината мина в другото платно и камионът застана перпендикулярно на пътя. Борн моментално изхвърча от кабината и хукна с всичка сила покрай северната стена под прикритието на последната кола, която успя да мине по отсрещното платно. Колата забави ход, любопитният шофьор подаде глава да види какво е станало, но мярна полицейските коли зад себе си, даде газ и отмина. Камионът, проснат напряко през платната на „Кей Стрийт“, скриваше Борн от преследвачите му. Беглецът заопипва стената да намери аварийната стълба, скочи на първото стъпало и в мига, в който полицаите осветиха района с ярки прожектори, започна да се катери. Извърна глава, затвори очи и продължи нагоре.

Части от секундата по-късно прожекторите намериха камиона и платното под него. Борн, стигнал почти до свода на тавана, различи фигурата на Мартин Линдрос. Агентът говореше по радиостанцията, прожекторите осветяваха отсрещната страна. Камионът беше в капан. Агентите прииждаха и от двете страни на „Дей Стрийт“ с извадени в готовност пистолети.

— В кабината на камиона има някой, сър — подвикна един от агентите. — Прострелян е, кърви доста зле.

Линдрос спринтираше с всичка сила, лицето му навлезе в осветения периметър, по него личеше напрежение.

— Борн ли е?

Високо над главите им Борн стигна до аварийния изход. Бутна капака, отвори го и се озова сред горичката от декоративни дървета около „Уошингтън Съркъл“. Край него беснееше трафикът — зловеща и безкрайна процесия от коли, движеща се сред постоянен смог. За ранения шофьор долу щяха да се погрижат. Беше ред на Борн да спасява себе си.

Хан твърде много уважаваше уменията на Дейвид Уеб да изчезва незабелязано, за да прахосва усилия да го търси в бушуващото море от хора в Стария град. Вместо това съсредоточи усилията си върху агентите на ЦРУ и ги проследи до „Линкълн Файн Тейлърс“, където се срещнаха с Мартин Линдрос, за да си получат конското след неуспешната акция по унищожаването на Борн. Видя ги да разпитват шивача. В унисон с правилата за сплашване, го отведоха извън територията му — в случая, магазина, — блъснаха го на задната седалка на една от колите, задържаха го без обяснения, приклещен между двама агенти с каменни лица. По откъслечните фрази, които успя да дочуе от разговора между Линдрос и агентите, успя да разбере, че разпитът на Файн не е дал съществени резултати. Шивачът твърдял, че агентите нахълтали в магазина му толкова светкавично, че Уеб изобщо не успял да обясни защо е дошъл.