Ерик Лустбадер - Наследството на Борн

Чрез Борн Робине се запозна с Александър Конклин и стана неговата френска връзка при операциите на Ке д’Орсе и Интерпол.

В крайна сметка фактът, че министърът имаше пълно доверие на секретарката си, се оказа шансът на Джейсън Борн. Робине си пиеше кафето и похапваше бутерки в „При Жорж“ в компанията на Делфин, когато секретарката му звънна. Харесваше този ресторант както заради храната, така и заради местоположението му. Намираше се точно срещу Борсата — френския еквивалент на нюйоркската стокова борса — и обичайната клиентела се състоеше от бизнесмени и брокери, хора далеч по-дискретни от склонните към клюкарстване политици, с които Робине бе принуден да общува.

— Търси ви един човек — чу се гласът на секретарката му. За щастие, приемаше обажданията му в извънработно време на домашния си телефон. — Твърди, че е спешно.

Робине се усмихна на Делфин. Любовницата му беше елегантна и красива зряла жена, пълната противоположност по външен вид на съпругата му, с която живееше от трийсет години. Тъкмо водеха изключително приятен лек разговор за Аристид Майо, чиито пищни женски фигури красяха градината на Тюйлери, и за Жул Масне, чиято опера „Манон“ и двамата считаха за незаслужено прехвалена. Робине наистина не можеше да разбере американците, които масово се увличаха по девойки в крехка възраст. Мисълта да си хване за любовница момиче на възрастта на дъщеря му го плашеше, пък и му се виждаше непрактична. Какво, да му се не види, може да си говори човек с едно девойче на кафе и бутерки.

— Представи ли се? — каза в телефона.

— Да. Джейсън Борн.

Пулсът на Робине се учести.

— Свържи ме — каза веднага. След това, тъй като беше недопустимо човек да говори толкова дълго пред любовницата си, се извини и излезе в приятно мъгливата парижка вечер, в очакване да чуе гласа на стария си приятел.

— Скъпи ми Джейсън. Откога не сме се чували?

Гласът на Жак Робине му подейства ободряващо. Най-сетне да поговори с човек, който няма намерение — поне така се надяваше! — да го убива. Караше по „Белтуей“ с друга открадната кола, с която се бе сдобил на път за срещата си с Дерон.

— Честно да ти кажа, нямам представа.

— Сигурно от години, представяш ли си? — продължи Робине. — Но трябва да ти призная, че благодарение на Алекс следях изкъсо как вървят нещата при теб.

Първоначалната тревога на Борн се изпари напълно.

— Чул си за Алекс, Жак.

— Да, mon ami 6 6 Приятелю (фр.). — Бел.прев. . Шефът на ЦРУ разпрати по цял свят заповед за елиминирането ти. Но аз не вярвам на нито една дума от казаното. Не е възможно ти да си убил Алекс. Знаеш ли кой го е направил?

— Опитвам се да разбера. Това, което знам със сигурност до момента, е, че е възможно да е замесен човек, на име Хан.

Тишината от другата страна на линията се проточи толкова, че Борн не издържа.

— Жак? Там ли си? — попита.

— Да, mon ami . Просто съм изненадан, извинявай. — Робине въздъхна дълбоко. — Въпросният Хан ни е известен. Изключително подготвен професионален убиец. По наши данни в списъка му има десет първокласни удара из цял свят.

— Какви са жертвите му?

— Главно политици — президентът на Мали примерно, — но се случва да убие и някой преуспял бизнесмен. Доколкото успяхме да разберем, не е обвързан нито политически, нито идеологически.

— От най-опасния тип убийци.

— Несъмнено, mon ami — потвърди Робине. — Подозираш, че той може да е убил Алекс, така ли?

— Допускам го — отвърна Борн. — Попаднах на него в имението на Алекс броени минути след като бях открил труповете. Мисля, че той е извикал полицията, защото се появиха почти веднага — все още бях в къщата.

— Класически капан — заключи Робине.

Борн замълча, мислите му бяха заети с Хан, който имаше възможност да го застреля още в двора на университета и после още веднъж — от удобната си позиция за атака в короната на върбата. Фактът, че не го стори, бе много показателен за Борн. За Хан това очевидно не беше поредната мисия. В преследването му имаше и подчертан личен мотив, отмъщение, чиито корени вероятно трябваше да се търсят някъде из джунглите на Югоизточна Азия. Най-логичното предположение беше, че Борн е убил бащата на Хан. И сега синът е тръгнал да търси възмездие. Защо иначе ще е толкова вторачен в семейството на Борн? Защо ще пита защо Борн е изоставил Джейми? Тази теория пасваше идеално на обстоятелствата.

— Какво друго можеш да ми кажеш за Хан?

— Не знам много — отвърна Робине. — На двайсет и седем години е.