Ерик Лустбадер - Наследството на Борн

— От мига, в който обезвредим охраната на хотела — продължи Арсенов, — ще разполагаме с много малко време, за да постигнем целта си. Най-лошото е, че няма да знаем точно колко малко време имаме, докато не проникнем вътре и не започне всичко. Поради това е още по-належащо да не допускаме нито миг несигурност, никакви грешки — нито едно колебливо движение. — Говореше с такава жар, че чак очите му святкаха. Взе шал и поведе Зина към ъгъла на стаята. Омота главата й достатъчно стегнато, за да е сигурен, че няма да вижда.

— Току-що сме влезли в хотела. — Пусна я. — Хайде, покажи ми откъде ще минем. Засичам ти време. Готови — старт!

Тя се справи чудесно до седемдесет процента от обиколния маршрут, но на едно разклонение, откъдето тръгваха два коридора, зави наляво вместо надясно.

— Дотук с теб — дрезгаво я прекъсна той и смъкна превръзката от очите й. — Дори да поправиш грешката си, няма да стигнеш навреме до мишената. Охраната — независимо дали ще са американци, руснаци или араби — ще те настигне и ще те елиминира.

Зина трепереше, ядосана както на себе си, така и на него.

— Познавам това изражение, Зина. Овладей гнева си — продължи Хасан. — Емоциите пречат на концентрацията, а това, от което се нуждаеш в момента, е концентрация. Когато си готова да извървиш пътя без грешка със затворени очи, ще сме приключили за днес.

Час по-късно, след като изпълни задачата си, Зина се обърна към него.

— Ела в леглото, любов моя.

Арсенов, преоблечен в семпла черна муселинена роба, пристегната в кръста, поклати глава. Стоеше пред огромния прозорец, загледан в сияещата като диамант Будапеща, чието отражение блещукаше в мрачните води на Дунава.

Зина се просна чисто гола на чаршафа, изсмя се гърлено.

— Докосни го, Хасан. — Плъзна дланта си, дългите си изящни пръсти по плата. — Чист египетски памук. Такъв лукс.

Той я покри с тялото си, лицето му помръкна от сянка на неодобрение.

— За това говоря, Зина. — Посочи наченатата бутилка на нощната масичка. — „Наполеон“, меки чаршафи, топли завивки. Тези луксове не са за нас.

— И защо не? — ококори се Зина, тежките й устни се разтвориха.

— Нима урокът, който ти дадох току-що, е влязъл през едното ти ухо, за да излезе през другото? Защото сме бойци, защото сме се отказали от всички земни блага.

— И от оръжията ли, Хасан?

— Оръжията имат мисия — поклати глава той, очите му станаха сурови и студени.

— Тези луксозни неща също имат своя мисия, Хасан. Те ме правят щастлива.

Той изсумтя дълбоко и гърлено, с което й показа, че разговорът им е приключил.

— Не желая да притежавам тези неща, Хасан — изсъска Зина. — Искам просто да ги използвам за една-две вечери. — Протегна ръка към него. — Нима не можеш да престъпиш железните си правила дори за толкова кратко време? И двамата поработихме здраво днес. Заслужаваме малко почивка.

— Говори за себе си. Аз не се поддавам на изкушенията на лукса. Отвращава ме мисълта, че ти си склонна да го правиш.

— Не ми се вярва да те отвращавам. — Мярна нещо в очите му, искрица на себеотрицание, която естествено разтълкува погрешно като разколебаване на строгия му аскетизъм. — Е, добре. Ще счупя бутилката с коняка и ще застеля леглото с парчета стъкло — ти само ела при мен.

— Казах ти вече, Зина — предупреди я той мрачно. — Не си прави шега с това.

Тя се изправи и застана на колене, запълзя към него, гърдите й, сияещи на светлината на лампата, се поклащаха примамливо.

— Напълно сериозна съм. Щом предпочиташ да правим любов в ложе, което причинява болка — нима мога да те спра?

Той стана и я изгледа продължително. И през ум не му минаваше, че може да го мами.

— Ти май не разбираш. — Пристъпи към нея. — Нашият път е предопределен. Посветили сме се на тариката , духовния път към Аллах.

— Не ме разсейвай, Хасан. Продължавам да мисля за оръжия. — Сграбчи го за муселинената дреха и го придърпа към себе си. Протегна другата си ръка надолу и нежно поглади бинта, пристегнал раната на бедрото му. После продължи нагоре.

Правиха любов с настървението, с което влизаха в ръкопашен бой. Страстта им извираше колкото от желанието да наранят другия, толкова и от физическата потребност. В неистовото им мятане, пъшкане и освобождаване любовта като че ли не играеше никаква роля. Що се отнася до Арсенов, той копнееше да легне върху чаршаф от парчета стъкло, както се пошегува Зина, така че щом ноктите й се впиха в него, се дръпна рязко, при което тя се вкопчи здраво и го одра. Веднъж налапала подадената й стръв, тя оголи зъби и започна да го хапе по мощните мускули на рамене, гърди, ръце. Надигна се мощна вълна от болка, която заплашваше да помрачи удоволствието. Едва тогава Хасан усети, че странното усещане за присъствие край него се поуталожва.