Ерик Лустбадер - Наследството на Борн

Хърн остана доволен от първото действие и с нетърпение очакваше развръзката. Но, разбира се, не бе забравил и ангажимента, довел го тук. Всъщност докато гледаше спектакъла, успя да начертае нещо като подход към осъществяването на задачата. По принцип не обичаше да се обвързва с планове, по-скоро се доверяваше на първоначалната си визуална преценка за ситуацията и така избираше какъв път ще предпочете. Прозорливият наблюдател би могъл да разбере много от това, което виждат очите му. Дали обектът държи на външния вид и поведението си? Ценител ли е на храната, или е безразличен към нея? Дали пие и пуши? Дали е изискан, или е недодялан? Всички тези фактори, наред с много други, влизаха в една обща сложна схема.

Така че в мига, в който Хърн избра подход към ситуацията, вече беше сигурен, че ще успее да завърже разговор с Ласло Молнар.

— Извинете — започна с възможно най-смирения си глас. — Аз съм запален почитател на операта. Вие, струва ми се, също.

Молнар се обърна. Носеше фрак „Армани“, който подчертаваше широките му рамене, като в същото време дискретно прикриваше шкембето му. Имаше огромни уши и от толкова близо се виждаше, че са още по-космати, отколкото изглеждаха отдалеч.

— За мен операта е школа — отвърна бавно той и както успя да долови застаналият нащрек Хърн, уморено. Младежът се усмихна с най-подкупващата си усмивка и погледна Молнар право в очите. — Да си призная — продължи Молнар, очевидно успокоен от вида на събеседника си, — съм изцяло погълнат от нея.

Това съвпадаше напълно с предварителната информация, осигурена от Спалко.

— Аз имам абонамент — подметна Хърн възможно най-нехайно. — От няколко години посещавам редовно почти всички спектакли и нямаше как да не обърна внимание, че и вие идвате доста често. — Засмя се тихичко. — Не всеки ден се срещат хора, които истински ценят операта. Жена ми например предпочита джаз.

— Моята обичаше опера.

— Разведен ли сте?

— Вдовец.

— О, съжалявам.

— Вече мина доста време — отвърна Молнар с глас, в който се усещаше повече топлота — все пак бе споделил своя съкровена тайна. — Но толкова ми липсва, че продължавам да държа мястото й.

Хърн протегна ръка.

— Итън Хърн.

След миг колебание Ласло Молнар я стисна с косматата си лапа.

— Ласло Молнар. За мен е удоволствие да се запознаем.

Хърн кимна учтиво.

— Какво ще кажете да изпием по чаша горещ шоколад, господин Молнар?

Предложението явно се хареса на събеседника му.

— С удоволствие — прие той.

Докато си проправяха път през многобройната тълпа, обмениха впечатления за любимите си опери и оперни композитори. Хърн изрично се постара Молнар да изреди пръв своите фаворити, за да може да открие подчертано сходство във вкуса им. Това беше поредната му червена точка пред Молнар. Както бе забелязал и Спалко, Хърн даваше вид на открит и непресторен човек, а на подобни качества не би могъл да устои и най-резервираният и песимистично настроен събеседник. Младежът умееше да се държи естествено дори в най-измислени ситуации. Именно тази негова естественост и откритост спечелиха Молнар и го накараха да свали гарда.

— Харесва ли ви представлението тази вечер? — попита той, докато отпиваха от шоколада си.

— Много — отвърна Хърн. — Но в „Хари Янош“ има толкова много страсти, че да си призная, бих изпитал още по-голямо удоволствие, ако виждах лицата на главните герои. За жалост, когато си купувах абонамента, не можех да си позволя по-добро място, а сега е почти невъзможно да се мине по-напред.

Отначало Молнар не реагира и Хърн си помисли, че няма да се хване на въдицата му. В следващия миг обаче онзи изстреля, сякаш му бе хрумнало най-внезапно:

— Вижте, защо не дойдете да седнете на мястото на жена ми?

— Продължаваме — подхвана Хасан Арсенов. — Да преговорим още веднъж последователността на събитията, които ще доведат до извоюване на свободата ни.

— Вече помня всяка стъпка толкова добре, колкото познавам чертите на лицето ти — възмути се Зина.

— Толкова добре, че да можеш да изминеш целия път през хотела с вързани очи?

— Не ставай смешен — скастри го Зина.

— На исландски, Зина. Говорим само на исландски.

На огромното писалище в хотелската им стая беше просната картата на хотел „Ошкюхлид“ в Рейкявик. Меката светлина на лампата разкриваше всяко ъгълче на сградата — подземията, охранителните постове, канализационната, отоплителната и климатичната система, подробните планове на всеки етаж. Огромните сини листа бяха прилежно изписани с какви ли не бележки и обозначени със стрелки във всички посоки; охранителните пунктове на всяка от присъстващите на конференцията по тероризма държави бяха специално отбелязани. Плановете на Спалко бяха безупречни и детайлни.