Ерик Лустбадер - Наследството на Борн

Зина познаваше страха от съвсем малка. Съкрушеният й баща, който чезнеше под натиска на отчаянието, покосяващо като чума родината й, макар някога да бе изхранвал семейството си като всеки достоен чеченец, днес не смееше да излезе на улицата, от страх да не бъде похитен от руснаците. Майка й, някогашна красавица, приличаше на стара вещица в залеза на дните си, имаше слабо зрение и увредена памет.

Прибирайки се у дома след цял ден ровене из боклуците, бе принудена да извърви още три километра до най-близката обществена помпа за вода, да се реди на опашка в продължение на един-два часа, да се върне и да качи кофата по петте стъпала, водещи към вонящата мръсна стая.

Тази вода! Понякога, дори сега, Зина се будеше разтреперана, усещайки ацетоновия вкус в устата си.

Една вечер майка й си легна и повече не стана. Беше на двайсет и осем, но изглеждаше на повече от шейсет. Дробовете й бяха пълни с катран от вечните огньове от запалени гуми. По-малкият брат на Зина се оплака, че е жаден, тя вдигна очи към Зина и каза:

— Не мога да стана дори за вода. Не мога повече…

Зина се завъртя и като протегна ръка, изгаси лампата. Луната, която допреди малко не се виждаше, изпълни рамката на прозореца. Там, където торсът й се вливаше в тъничкото кръстче, се бе образувала локвичка студена лунна светлина, която озаряваше връхчетата на гърдите й, под чиято дълбока извивка бе положена ръката на Хасан. Извън малкото езерце цареше мрак.

Дълго време лежа с отворени очи, заслушана в равномерното дишане на Хасан, в очакване на успокоителния сън. Кой по-добре от чеченците знае що е страх? Независимо от смъртта, независимо от разрушенията, имаше само един възможен изход: да отмъстят за Чечения. С натежало от отчаяние сърце, Зина знаеше, че трябва да привлекат върху себе си вниманието на света. Засега имаше само един начин да го направят. Знаеше, че Хасан е прав: смъртта трябва да дойде по немислим досега начин, но каква ще е цената, която ще заплатят — нямаше никаква представа.

Жак Робине обичаше да прекарва утрините със съпругата си, да пият кафе с мляко, да преглеждат пресата, да обсъждат икономически въпроси, да си говорят за децата и за това как върви животът на един или друг приятел. Никога не дискутираха професионалните му ангажименти.

По неписан, но строго спазван закон Робине не се появяваше на работа преди обяд. Пристигаше в офиса си и час-час и нещо преглеждаше документи, вътрешна кореспонденция и тъй нататък, при нужда отговаряше на имейли. Телефона вдигаше секретарката му, записваше обажданията, а когато по нейна преценка се появеше нещо спешно, му предаваше съобщения. В това, както и във всичко останало, което вършеше за шефа си, тя бе безупречна. Той лично я бе обучил и бе възпитал у нея безпогрешни инстинкти.

Преди всичко беше безкрайно дискретна. Това означаваше, че Робине спокойно можеше да сподели с нея къде възнамерява да обядва с любовницата си — било то в някое тихо бистро или в апартамента й в четиринайсети район. Обедите на Робине по традиция се проточваха доста дълго, дори по френските стандарти, така че беше важно да е намираем при нужда. Следобед рядко се връщаше в офиса преди четири, но пък често оставаше на бюрото си до полунощ, за да кореспондира с колегите си в Америка. Официално Робине се водеше министър на културата, но всъщност беше шпионин от най-високо ниво — докладваше директно на френския президент.

Този път по изключение излезе да вечеря навън, защото следобедът му беше толкова уморителен и трескав, че се наложи да отложи уговорена за през деня среща за по-късно вечерта. Информацията, която получи следобед, го засягаше пряко. Американските му приятели предадоха съобщение за елиминиране. Когато разбра името на обекта, обявен за унищожаване, кръвта замръзна в жилите му — беше Джейсън Борн.

Робине се запозна с Борн преди няколко години, при това не къде да е, а в балнеосанаториум. Беше си резервирал стая за уикенда в курорт с минерални бани край Париж, за да прекара малко време с тогавашната си любовница — балерина, миньонче с ненаситни апетити. Робине още си спомняше с възхищение и любов изящното й гъвкаво тяло. Както и да е, с Борн се запознаха в сауната, завързаха разговор. Впоследствие за свой конфуз французинът установи, че новият му познайник е бил изпратен по дирите на двоен агент, жена. Обектът беше локализиран и елиминиран, докато Робине беше на процедура — зелена кал, ако не го лъжеше паметта. Оказа се, че задачата на двойния агент е била да се престори на терапевтка при някоя от процедурите на Робине и да го убие. А нима масажната маса не е мястото, където човек е най-уязвим? Е, не му оставаше друго, освен да покани Борн на разточителна почерпка. Същата вечер, докато ядяха гъши дроб, телешки бъбреци в горчичен jus 4 4 Сос (фр.). — Бел.прев. и tarte Tatin 5 5 Сладкиш, подобен на ябълков пай (фр.). — Бел.прев. , всичко това обилно полято с три великолепни бутилки от най-изисканото червено „Бордо“, откриха душите си един пред друг и станаха приятели.