Ерик Лустбадер - Наследството на Борн

— Да. — Кимна, облиза устните си. — Ясно, разбирам.

— Агентите ще са тук до броени минути. Дотогава трябва да съм изчезнал.

— Да, да, разбира се. — Файн поклати съкрушено глава. — А сега ме пусни. Моля те. — Освободен от хватката на Борн, той коленичи под прозореца, разкачи радиатора и зад него се видя модерен сейф, вграден в стената. Набра кода, отключи, отвори тежката врата и извади малък плик за писма. След като затвори сейфа, върна радиатора на мястото му, изправи се и подаде плика на Борн.

— Това се получи за Алекс късно вечерта преди два дни. Вчера той ми се обади, за да провери дали е дошло. Каза, че ще дойде да го вземе.

— Кой го е изпратил?

Откъм улицата пред магазина се чуха силни гласове, някой даваше разпореждания.

— Вече са тук — каза Борн.

— О, боже! — Файн беше побелял като платно.

— Сигурно имаш резервен изход.

Шивачът кимна. Набързо обясни на Борн.

— Върви — подкани го. — Ще ги забаламосам.

— Избърши си лицето — посъветва го Борн и изчака шивачът да попие лъскавия слой пот от челото си.

Файн се завтече да посрещне агентите в магазина, Борн се втурна безшумно по мръсния заден коридор. Надяваше се Файн да издържи на разпита им; иначе край с него. Банята беше по-голяма, отколкото очакваше. Вляво имаше стара порцеланова мивка, под която бяха натрупани мърляви кутии от боя с ръждясали капачки. На задната стена беше тоалетната чиния, вляво от нея — душът. Следвайки напътствията на Файн, Борн влезе под душа, намери капака в облицованата с плочки стена, и го отвори. Мина оттатък и върна капака на мястото му.

Вдигна глава и дръпна старовремския шнур за лампата. Озова се в тесен коридор, който явно беше в съседната сграда. Вонеше ужасно; между груби дървени колони бяха натъпкани черни пликове с боклук, явно вместо изолация. Тук-там по найлона дращеха плъхове, пируваха с разлагащите се храни, част от които бяха разпилени по пода.

На мизерната светлина на слабата крушка Борн различи боядисана метална врата, която излизаше към уличката зад магазините. Докато се приближаваше към нея, тя се отвори с трясък и в рамката застанаха двама костюмирани агенти с насочени пистолети. Забелязаха го.

Първите два изстрела минаха над главата му, докато се навеждаше. Изправи се и с все сила ритна една от торбите с боклук към агентите. Торбата уцели единия и се пръсна във въздуха. Отпадъците се разхвърчаха във всички посоки и двамата агенти отстъпиха задавени, с насълзени очи, вдигнали ръце пред главите си.

Борн подскочи и счупи крушката на тавана, коридорът потъна в мрак. Той се обърна, светна си с фенерчето и видя плътната стена в другия край на коридора. Все трябва да има изход, как…?

Тогава го видя и незабавно изгаси светлината. Чу как двамата агенти си крещят един на друг и се опитват да се окопитят. Завтече се към далечния край на коридора и коленичи, опипвайки слепешката пода, за да намери металния обръч, който проблесна под снопа на фенерчето преди малко. Напипа го, прокара показалеца си през него и дръпна. Капакът към подземието се отвори. Лъхна го спарен, влажен въздух.

Тръгна надолу без нито миг колебание. Обувката му напипа стъпало и той заслиза, затвори капака над себе си. Най-напред усети миризмата на препарат срещу пълзящи насекоми, светна с фенерчето и видя песъчлив циментов под, осеян с изсъхналите скелети на хлебарки — като с есенни листа. Поровичка из нахвърляните кутии, кашони и щайги и намери каквото му трябваше. Изкачи се обратно по стълбата и пъхна дебелия железен лост през дръжката на капака. Не уплътняваше добре; лостът остана хлабав, но на повече не можеше да разчита. Докато се придвижваше по скърцащия под обувките му под, осеян с хлебарки, си помисли, че трябва достатъчно време, за да се добере до шахтата за доставките, каквато имаха всички търговски сгради.

Над главата му се чуваше блъскането на агентите, които яростно дърпаха капака. Знаеше, че при толкова силни вибрации лостът ще се изхлузи от обръча. Но вече бе видял металната врата с две крила, която водеше към улицата, и се изкатери по късата циментова стълба. Капакът зад него се отвори, с трясък. Борн изгаси фенерчето в мига, в който агентите скочиха на пода на мазето.

Беше в капан — знаеше го. Опита ли се да отвори металните крила на вратата, ще освети помещението достатъчно, за да бъде застрелян, преди да успее да стигне до тротоара. Обърна се и безшумно слезе по стълбата. Усещаше как обикалят из мазето и търсят ключа за осветлението. Двамата си разменяха приглушени кратки фрази, което означаваше, че са изпечени професионалисти. Борн се промъкна между натрупаните камари с провизии. Той също търсеше нещо конкретно.