Ерик Лустбадер - Наследството на Борн

— Мамка му, онзи ти диша във врата, а? — Винаги му беше забавно да чуе ругатня от тази фина, културна уста.

— Да, ама напоследък го изгубих. — Борн излезе от тоалетната и се върна в ресторанта, като се оглеждаше предпазливо. Намери сандвича си на масата, кафето беше изстинало. Махна на келнерката и я помоли да му донесе друго.

— Виж, Дерон, трябват ми обичайните неща — паспорт и контактни лещи по моята рецепта — рече тихо в телефона, щом жената се отдалечи. — И, разбира се, поръчката е за вчера.

— Националност?

— Нека си остана американец.

— Супер хитро — онзи няма да го очаква.

— Да речем. Искам паспортът да е на името на Александър Конклин.

Дерон подсвирна.

— Ти поръчваш, Джейсън. Дай ми два часа.

— Имам ли избор?

В ухото му изригна хихикането на Дерон.

— Ами да, имаш — можеш да си останеш с празни ръце. Снимките ти ги имам. Коя да сложа? — Щом Борн му каза, той попита: — Сигурен ли си? Там си нула номер. Изобщо не си приличаш.

— Ще си заприличам, като приключа с гримирането — отвърна Борн. — Все пак съм в топ десет на Агенцията.

— Бих казал, че си номер едно — с куршум в челото. Къде ще се видим?

Борн му определи среща.

— Чудесно. Ей, Джейсън, виж… — Изведнъж тонът на Дерон стана сериозен. — Предполагам, че не ти е лесно. Така де, сигурно си ги видял?

Борн се втренчи в чинията си. Защо ли си поръча сандвич. Доматът имаше суров, кървав вид.

— Да, видях ги.

Какво би станало, ако можеше да върне времето назад и Алекс и Мо се появят пред него точно в този момент? Страхотен номер. Но миналото си остава в миналото и с всеки следващ ден избледнява все повече и повече.

— Не е като „Бъч Касиди“.

— И аз познавах Алекс и Мо — въздъхна Дерон.

— Разбира се, нали аз ви запознах — рече Борн и затвори.

Поседя още малко на масата, замислен. Нещо го глождеше. Откакто излезе от тоалетната, алармата в главата му не престана да вие, но разговорът с Дерон го разсея и той така и не обърна достатъчно внимание на усещането си. Какво има? Огледа помещението още веднъж — бавно, внимателно. Изведнъж разбра. Нямаше го куция с брадата. Може да се е нахранил и да е излязъл. От друга страна, присъствието му в мъжката тоалетна определено накара Борн да се почувства некомфортно. Нещо в него…

Хвърли няколко монети на масата и се приближи до витрината на ресторанта. Двата прозореца към улицата бяха разделени от плътна махагонова колона. Борн застана зад нея, използвайки я за параван, докато огледа улицата. Най-напред се съсредоточи върху пешеходците — търсеше хора, които се придвижват непривично бавно, мотаят се, четат вестник, задържат се прекалено дълго пред витрина на отсрещен магазин, за да наблюдават в нея входа на ресторанта. Нищо подозрително. В три от паркираните наблизо коли имаше хора — една жена и двама мъже. Лицата им не се виждаха. После, разбира се, стигна и до колите, спрени на улицата пред ресторанта.

Без да мисли повече, излезе. Бе късна сутрин и тълпата се беше сгъстила. В случая това беше предимство. Отдели следващите двайсет минути, за да огледа подробно всичко наоколо — входове, витрини, преминаващи пешеходци, автомобили, прозорци и покриви. След като се успокои, че наблизо няма костюмирани агенти, пресече улицата и влезе в магазин за алкохол. Поиска да купи бутилка малцово уиски от Спейсайд, отлежавало в бъчва от шери — любимото на Конклин. Докато собственикът отиде да изпълни поръчката му, той огледа през прозореца. Всички коли пред ресторанта бяха празни. Един от мъжете, които бе забелязал по-рано, излезе от автомобила си и влезе в близката аптека. Нямаше брада, нито пък куцаше.

Оставаха почти два часа до срещата с Дерон, така че реши да ги използва пълноценно. Споменът за парижкия офис, гласът, бледият спомен за лицето, което неотложните обстоятелства бяха избутали на заден план, се върнаха в главата му. Според методологията на Мо Панов, за да активизира наново спомена, трябва да създаде същите условия, в случая, да усети аромата на същото уиски. Надяваше се по този начин да успее да разбере кой е онзи човек в Париж и защо точно този спомен за него се появи в съзнанието му. Дали е било само заради аромата на уиски, или пък е отключено от състоянието, в което Борн се намира в момента?

Плати уискито с кредитната си карта, като се надяваше да не е проблем да я използва в магазин за алкохол. Миг по-късно излезе на улицата с плика в ръка. Жената, която му се стори подозрителна, все още седеше в колата си, но на седалката до нея имаше дете. Мина и покрай втората кола с мъжа в нея. Онзи не се обърна след Борн, не се опита да приложи никой от тайните трикове за следене, нито вкара в употреба стандартната процедура за прехвърляне на обекта на следващ пост. За всеки случай Борн продължи да държи под око всички коли, които се намираха в непосредствена близост до него.