Ерик Лустбадер - Наследството на Борн

Щом лампата светна, двамата агенти се разделиха, за да огледат по-добре мазето.

— Ега си лайнарника! — изруга единият.

— Ще го преживеем — успокои го другият. — Но къде, по дяволите, е Борн?

Лицата и на двамата бяха невъзмутими и спокойни, изглеждаха почти еднакви. Бяха в стандартни униформи на Агенцията, физиономиите им също бяха стандартни, в унисон с изискванията за сигурност, предписани от Агенцията. Но Борн имаше богат опит с хората, които ЦРУ оплита в мрежите си. Познаваше мисленето им и съответно — действията им. Макар и разделени физически, оперативните агенти винаги се движеха по двойки. Те не биха помислили рационално къде би могъл да се скрие. По-скоро щяха да разделят мазето математически, на квадранти и да ги претърсват методично като машини. Борн знаеше, че неизбежно ще го открият, но поне щеше да ги изненада.

Беше наясно, че щом се появи, те ще действат светкавично. Разчиташе на това и съобрази скривалището си с това предположение. Беше се свил в един кашон, очите му смъдяха от изпаренията от промишлени почистващи препарати на основата на сода каустик, с които си поделяше оскъдното пространство. Ръката му опипа мрака наоколо. Стигна до облия силует на предмет, който му се стори подходящ, взе го. Беше консерва — достатъчно тежка за целта.

Чуваше ударите на сърцето си, по стената зад кашона, в който се бе настанил, дращеше плъх. Всичко останало тънеше в тишина, докато агентите продължаваха обстойното си и методично претърсване. Борн чакаше търпеливо, свит на кълбо. В един миг неговият съгледвач, плъхът, престана да дращи. Значи поне един от агентите е наблизо.

Беше тихо като в гроб. После изведнъж се чу рязко поемане на въздух, шумолене на плат точно над главата му, и той скочи, избутвайки капака. Агентът, стиснал пистолета си, отстъпи назад. Партньорът му в другия край на помещението се завъртя. С лявата си ръка Борн сграбчи близкия агент за ризата и го дръпна напред. Онзи инстинктивно се отдръпна назад, за да се освободи, Борн се хвърли напред, използвайки инерцията на другия, за да блъсне гърба и главата му в тухлената стена. Чу пищенето на плъха дори докато агентът забелваше очи и тялото му се свличаше в безсъзнание.

Вторият агент бе направил две крачки напред, но реши да не влиза в ръкопашен бой и насочи глока си към гърдите му. Борн хвърли консервата в лицето му. Докато онзи си пое дъх, Борн покри разстоянието, което ги делеше, вдигна ръка отстрани към шията му и го повали.

Миг по-късно вече се беше покачил по бетонното стълбище и отваряше металните капаци към свежия въздух и синьото небе. След като ги затвори зад гърба си, той спокойно тръгна по тротоара и продължи напред, докато стигна до „Розмонд Авеню“. Там се смеси с тълпата.

Километър по-нататък, след като се увери, че не го следят, Борн влезе в един ресторант. Докато се настаняваше, огледа всички в салона за нещо необичайно — преднамерено нехайство или прикрита бдителност. Поръча си сандвич и кафе, стана и се запъти към задната част на заведението. След като се убеди, че мъжката тоалетна е празна, се заключи в една кабинка, седна на тоалетната чиния и отвори плика, адресиран до Конклин, който му даде Файн.

Вътре намери самолетен билет първа класа за Будапеща на името на Конклин и ключ от стая в грандхотел „Данубиус“. За миг остана втренчен в двата предмета, недоумявайки защо ли Конклин е възнамерявал да пътува за Будапеща и дали убийството му има нещо общо с това пътуване.

Взе мобилния телефон на Алекс и набра местен номер. Стана му по-добре, че все пак намери за какво да се хване. Дерон вдигна след третото позвъняване.

— Мир, любов и разбирателство.

Борн се засмя.

— Джейсън е.

Никога не знаеше как ще поздрави Дерон при вдигането на слушалката. Този човек беше стопроцентов артист в занаята си. По стечение на обстоятелствата беше фалшификатор. Изкарваше си хляба, като правеше копия на стари майстори и ги продаваше на богаташите да си украсяват именията. Правеше толкова точни копия, така изпилваше всеки детайл, че сегиз-тогиз някоя негова творба се продаваше на търг или се озоваваше в музейна сбирка. Между другото, ей така, за забавление, фалшифицираше и други неща.

— Следя новините и определено може да се каже, че не са благоприятни за теб — чу се гласът на Дерон, белязан с лек британски акцент.

— Това го зная — кажи нещо ново.

Някой влезе в мъжката тоалетна и Борн млъкна. Стана, стъпи от двете страни на тоалетната чиния и надникна над паравана. Пред писоара стоеше мъж с прошарена коса и брада, накуцваше с единия крак. Носеше тъмно велурено сако и черен панталон — нищо особено. При все това Борн изведнъж се почувства в капан. Едва овладя порива си да изскочи незабавно от кабинката.