Ерик Лустбадер - Наследството на Борн

— Да беше учил чужди езици в училище, Джейми. Не се тревожи. Ако искаш, ще ти пратя други преводачи.

— Така ли? И откъде ще ги изкопаем? Нали орязахме всички арабисти?

Директорът въздъхна. Това, разбира се, си беше сериозен проблем. Установи се, че почти всички арабскоговорящи висши разузнавачи, които фигурираха във ведомостите на агенцията, подкрепят ислямистите и се опитват да убеждават всички колко миролюбиви всъщност са мюсюлманите. Да го кажат на израелците.

— Очакваме нова реколта от попълнения вдругиден — директно от Центъра за подготовка на разузнавачи. При първа възможност ще ти избера няколко надеждни.

— Има и още нещо, сър.

Директорът сбърчи чело, подразнен от пълната липса на благодарност в гласа отсреща.

— Какво? — сопна се той. Дали да не махне всички снимки? Може би това ще поразведри мрачната атмосфера в кабинета му.

— Не че се оплаквам, сър, но правя всичко по силите си, за да наложа адекватни мерки за сигурност в една чужда страна, която не питае особено топли чувства към САЩ. Тъй като не им осигуряваме помощи, те няма за какво да са ни признателни. Споменавам името на президента и какво получавам? Празни погледи. Това усложнява многократно задачата ми. Аз съм представител на най-могъщата нация на планетата. Знам за сигурността повече от всички исландци, взети заедно. А уважението, което би трябвало да…

Интеркомът се включи и Стария остави Хъл на изчакване с немалка доза задоволство.

— Какво има? — попита грубо.

— Извинете за притеснението, сър — отвърна дежурният, — но току-що дойде обаждане по извънредната линия на господин Конклин.

— Моля? Алекс е мъртъв. Сигурен ли сте?

— Напълно, сър. Линията още е активна.

— Добре, слушам ви.

— Чу се шум от боричкане, после някой произнесе име, звучеше като „Борн“.

Директорът изпружи гръб, мрачното му настроение мигом се изпари.

— Борн — това име ли ти се счу, синко?

— Определено звучеше близко до него. И същият глас каза нещо като „ще те убия“.

— Откъде е обаждането? — попита Стария.

— Връзката прекъсна, но пуснах обратно проследяване. Номерът е на магазин в Александрия. „Линкълн Файн Тейлърс“.

— Браво, моето момче! — Вече бе скочил на крака. Ръката, с която държеше слушалката, леко трепереше. — Незабавно изпратете два екипа агенти. Кажете им, че Борн е изплувал! Заповядайте им да го елиминират на място!

Борн успя да отнеме пистолета на Ленард Файн, без да бъде произведен изстрел, след което го блъсна толкова силно към зацапаната стена, че окаченият на нея календар падна от пирона и се стовари на пода. Добра се до телефона и прекъсна връзката. Напрегна слух да долови раздвижване отвън, някакъв индикатор, че жените са чули звуците на кратката, но ожесточена схватка.

— Вече са на път — рече Файн. — С теб е свършено.

— Едва ли. — Мисълта на Борн работеше трескаво. — Обаждането е прието от телефонната централа на агенцията. Никой няма да знае какво да го прави.

Файн поклати глава и се ухили самодоволно.

— Напротив, изобщо не стигна до телефонната централа. Отиде направо при дежурния телефонист на директора. Конклин настояваше да запомня номера, за да го използвам в критични ситуации.

Борн разтърси Файн така, че зъбите му изтракаха.

— Идиот такъв! Какво си направил?

— Платих последния си дълг към Алекс Конклин.

— Защо не ме чу! Не съм го убил аз. — Тогава му хрумна нещо, последен отчаян опит да спечели Файн на своя страна, да го накара да му разкрие с какво се е занимавал Конклин напоследък и така да получи някаква насока за причините за убийството му. — Ще ти докажа, че ме изпраща Алекс.

— Как не ти омръзна — отвърна Файн. — Твърде късно е.

— Знам за NX20 .

Файн застина на място. Лицето му увисна. Очите му се изцъклиха от ужас.

— Не! — извика той. — Не! Не! Не!

— Той ми каза — продължи Борн. — Алекс ми каза. Ето — затова ме изпрати при теб.

— Нищо не би накарало Алекс да ти каже за NX20! Не би го направил за нищо на света! — Ужасът се изпари от лицето на Файн, изведнъж осъзнал огромната грешка, която е сторил.

Борн кимна.

— Приятел съм. Двамата с Алекс сме заедно още от Виетнам. Това се опитвах да ти кажа.

— Господи! Говорехме по телефона, когато… когато се случи. — Файн постави ръка на челото си. — Чух изстрела!

Борн сграбчи шивача за жилетката.

— Стегни се, Ленард. Нямаме време да повтаряме нещата по два пъти.

Файн се вгледа в лицето на Борн. Обръщението на малко име даде резултат — както при повечето хора.