Ерик Лустбадер - Наследството на Борн

— Бях те предупредил, че смятам да го посплаша.

— Знам, въпросът е колко време?

Сякаш играеха на своего рода словесен шах, проучваха предпазливо ситуацията, Хан можеше само да гадае какво всъщност се случва. Каква е тая работа с Уеб? Защо Спалко е решил да прехвърли точно на него вината за двойното убийство на онези важни клечки — Конклин и Панов? И още, защо изобщо е поръчал убийствата им? Хан не се съмняваше, че той стои в основата на този заговор.

— Колкото ми е нужно. Докато той не разбере с кого си има работа.

Хан проследи с очи майката, която помогна на малкия да стъпи на тротоара. Момченцето се заклатушка напред, тя се засмя. Детето се обърна, наклони главица и също избухна в смях, имитирайки нейната радост. Тя пое ръчицата му в своята.

— Не си размислил, надявам се.

Хан долови нотка на строгост, лека искрица напрегнатост. В миг се усъмни, че онзи изобщо е пил. Хрумна му да го попита защо толкова се интересува дали е убил Дейвид Уеб, но размисли, опасявайки се, че може да разкрие собствените си тревоги.

— Не, няма такова нещо — отвърна Хан.

— Защото двамата с теб сме от една порода. Нашите ноздри са чувствителни към мириса на смъртта.

Хан се замисли и като не можа да реши какво да отвърне, затвори. Долепи длан до прозореца и между двата си пръста проследи как майката и синът се отдалечават по улицата. Тя се стараеше да не бърза, за да синхронизира максимално крачката си с клатушкащата се походка на дребосъка.

Спалко лъже — това е ясно. Но и Хан на свой ред не беше съвсем искрен. За миг погледът му се размъти и споменът го отнесе в камбоджанските джунгли. Повече от година живя с един виетнамец, контрабандист на оръжие, заключен в бараката му като подивял пес, полумъртъв от глад, пребит. При третия опит за бягство си беше научил урока и направи главата на контрабандиста на пихтия с лопатата, с която копаеше отходни ями. Изкара десет дни, препитавайки се както свари, докато накрая не го спаси американски мисионер на име Ричард Уик. Получи храна, дрехи, гореща баня и чисто легло. В замяна се съгласи мисионерът да го учи на английски. Щом започна да чете криво-ляво, му връчиха една Библия, която трябваше да научи наизуст. Така разбра, че Уик не се опитва да го спаси, а да го цивилизова. Веднъж-дваж Хан се опита да отвори дума за будизма, ала бе твърде млад и онова, на което го бяха учили като дете, не звучеше особено убедително в неговата уста. Не че Уик би проявил интерес, дори да не беше така. Мисионерът не признаваше религия, която не вярва в Бог и в Христос Спасителя.

Погледът на Хан се проясни. Майката водеше момченцето си към закусвалнята с хромираната фасада и огромната чаша на покрива. Хан не изпускаше от очи човека, когото познаваше като Дейвид Уеб и който сега седеше в една кола от другата страна на улицата. Нямаше как да не признае, че доста се поизмъчи, докато го проследи от имението на Конклин до тук. Хан не пропусна да забележи фигурата на билото, която ги наблюдаваше. Докато се изкатери до там, след като се измъкна от майсторския капан на Уеб, беше твърде късно, за да залови тайния наблюдател, но с очилата си за нощно виждане успя да види как Уеб се насочва към магистралата. Когато професорът се качи на стоп, Хан вече беше готов да го последва. Сега наблюдаваше жертвата си, разсъждавайки над онова, което Спалко несъмнено знаеше: че си има работа с изключително опасен човек. Такъв, който не се притеснява да бъде единственият бял в закусвалня, пълна с чернокожи. Изглеждаше самотен, но нима самотата не е присъща и на самия Хан.

Погледът му отново се плъзна към майката и детето. Смехът им нахлу в главата му, далечен като сън.

Борн пристигна в „Линкълн Файн Тейлърс“ в Александрия пет минути след девет. С фасадата си а ла колониален стил сградата не се различаваше от другите частни магазинчета в стария град. Борн прекоси покрития с червени плочи тротоар, бутна вратата и влезе. Официалната част беше разделена на две половини от висока до кръста преграда. Вляво от нея беше тезгяхът, вдясно — кроячните маси. Шевните машини се намираха зад тезгяха. Там работеха три латиноамериканки, които изобщо не вдигнаха поглед да видят кой влиза. Зад тезгяха стоеше слаб мъж по риза и разкопчана раирана жилетка и гледаше свъсено нещо на плота пред себе си. Имаше високо изразително чело, къдрава кестенява коса, хлътнали бузи и мътни очи. Очилата му бяха вдигнати над челото. Имаше навика да попипва орловия си нос. Не обърна внимание на отварянето на вратата, но щом Борн се приближи към тезгяха, вдигна очи.