Ерик Лустбадер - Наследството на Борн

Линдрос хвърли поглед към едно фотокопие пред себе си и го плъзна по масата към шефа си.

— Регистрационният номер потвърждава, че оръжието, с което са извършени двете убийства, принадлежи на Дейвид Уеб. Нашият Дейвид Уеб.

— Копеле! — Ръцете на директора трепереха. — Има ли отпечатъци на този подлец?

— Оръжието е било старателно избърсано — отвърна Линдрос, след като се консултира с друг лист. — Няма никакви отпечатъци.

— Почерк на професионалист. — Директорът изглеждаше съсипан. Не е лесно да изгубиш стар приятел.

— Тъй вярно, сър. Без съмнение.

— Ами Борн? — изръмжа директорът. Дори самото споменаване на името като че ли му причиняваше физическа болка.

— Рано сутринта получихме информация, че е бил локализиран в мотел във Вирджиния, край една от барикадите на магистралата — отвърна Линдрос. — Районът незабавно е бил отцепен и спецотрядът е отишъл на място. Ако изобщо е бил Борн, когато са атакували, от него е нямало и следа. Явно се е промъкнал през кордона. Изчезнал е яко дим.

— По дяволите! — Лицето на директора бе станало аленочервено.

В залата влезе помощникът на Линдрос и му подаде лист хартия. Заместник-директорът го прегледа набързо, после вдигна глава.

— По-рано изпратих екип в дома на Уеб, в случай че се появи там или потърси контакт с жена си. Къщата е била заключена и празна. Няма и следа от семейството на Борн. Последвалото разследване показа, че жена му се е появила в училището и е измъкнала децата си от клас без никакви обяснения.

— Това доказва вината му! — изкрещя директорът като обезумял. — Накъдето и да се обърнем, той е с една стъпка пред нас, защото е планирал убийствата предварително! — Докато пътуваше от Белия дом до централата в Ленгли, директорът даде воля на чувствата си. Разтърсен от убийството на приятеля си и разпален от маневрите на Алонзо-Ортис, влетя в управлението като буреносен облак. Сега, след като се запозна с намерените при разследването доказателства, нямаше търпение да обяви виновника.

— Очевидно е, че Джейсън Борн е освирепял. — Стария стоеше прав, цял разтреперан. — Александър Конклин бе дългогодишен и верен приятел. Не бих могъл да си спомня и да изброя всички случаи, при които е залагал името си — не, всъщност самия си живот , — за да служи на тази организация и на страната си. Той беше патриот в пълния смисъл на думата, човек, с когото всички ние с право се гордеем.

Линдрос от своя страна си мислеше, че спокойно би могъл да си спомни и да изброи всички случаи, при които Стария се бе възмущавал от партизанската тактика на Конклин, от безскрупулните му мисии и тайните му операции. За мъртвите или добро, или нищо. Но все пак, каза си Линдрос, в този бранш е проява на откровена глупост да се пренебрегват опасните наклонности на настоящи и бивши агенти. Това, разбира се, се отнасяше и за Джейсън Борн. Той се числеше към така наречените спящи агенти — най-ужасния вид, които не са изцяло под контрол. Линдрос знаеше твърде малко за Джейсън Борн и смяташе да поправи този пропуск веднага щом свърши срещата.

— Ако Александър Конклин имаше някаква слабост, нещо, пред което да си затваря очите, това беше Борн — продължи директорът. — Години преди да се ожени за настоящата си съпруга, Мари, Борн изгубил цялото си семейство при атака в Пном Пен. Бил женен за тайландка, от която имал две деца. Съсипан от скръб и угризения, заминал за Сайгон, където го намерил Алекс, прибрал го от улицата и го обучил. Минало доста време, Борн, по препоръка на Алекс, станал пациент на доктор Морис Панов. Но проблемите с контрола върху самоличността на Борн останали — въпреки редовните доклади на доктор Панов, удостоверяващи противното. Поради някаква причина психиатърът също изпаднал под влиянието на Джейсън Борн. Колко пъти предупреждавах Алекс, колко пъти го молех да доведе Борн в управлението, за да му бъдат направени пълни изследвания от наш екип от психиатри. Все отказваше. Алекс, мир на праха му, си беше чешит. Просто реши да повярва в Борн.

Лицето на директора беше плувнало в пот, обиколи помещението с изцъклен поглед.

— И какво получи в замяна на доверието си? Двамата с Панов бяха застреляни като кучета от човека, когото си мислеха, че държат под свой контрол. Изводът е един — Борн е неконтролируем. Той е смъртоносна отровна змия. — Директорът удари с юмрук по масата. — Няма да допусна тези гнусни, хладнокръвни убийства да останат безнаказани. Издавам заповед за масирано издирване и незабавно унищожаване на Джейсън Борн.