Ерик Лустбадер - Наследството на Борн

Подозираше, че работодателят му е съвсем наясно кой и какъв е Дейвид Уеб. Трябваше да разбере дали Спалко не крои нещо, в което е замесен и Уеб. Хан имаше собствени планове за Дейвид Уеб и беше готов на всичко, за да ги осъществи. Никой, дори самият Степан Спалко, нямаше да му попречи.

Въздъхна, изгаси лампата и легна, но мислите не му позволяваха да се отпусне и да заспи. Хаосът в главата му предизвикваше напрежение в цялото му тяло. Допреди сключването на последната сделка със Спалко не бе и подозирал за съществуването на Дейвид Уеб, камо ли да е знаел, че е още жив. Едва ли би приел последната поръчка, ако Спалко не му беше пъхнал снимката на Уеб под носа. Работодателят му несъмнено е знаел, че Хан ще направи всичко, за да открие професора. Тази работа започваше да му писва. Напоследък подозираше, че Спалко е придобил известно собственическо чувство върху него. Хан познаваше добре работодателя си и мегаломанските му наклонности.

В камбоджанските джунгли, където по принуда прекара детството и юношеството си, не бе имал възможност да се запознае с много мегаломани. Горещото влажно време, непрекъснатият хаос на войната, несигурното ежедневие — всички тези фактори въздействаха масирано и бяха в състояние да подлудят всеки. В онази враждебна среда слабите загиваха, силните оцеляваха. Променяше се изконната същност на хората.

Както си лежеше, Хан опипа с пръсти белезите по тялото си. Това се бе превърнало в негов ритуал, своего рода суеверие — жест, който го предпазва от злото. За него злото не се идентифицираше с насилието, което един възрастен упражнява върху друг, а с неописуемия влудяващ ужас, което изпитва едно дете, оставено само в непрогледна черна нощ. Обикновено, когато някой малчуган се събуди от такъв кошмар, изтичва в стаята на мама и татко, пъхва се в уютното им топло легло и скоро пак заспива. Но Хан нямаше родители, нямаше кой да го утеши. Целият му живот беше една неспирна борба за отскубване от лапите на възрастни с размътен ум, които гледаха на него единствено като източник на пари или секс. Беше живял като роб години наред, потискан и унижаван както от белите, така и от азиатците, с които случаят го бе срещал. Хан беше човек без корен и без род и другите се възползваха от това. Беше мелез, когото всеки гледаше да ругае, бие, малтретира и тъпче по всички възможни начини, родени от извратеното човешко съзнание.

Въпреки всичко той оцеля. Ден след ден се мъчеше да напипа посоката, докато накрая осъзна каква е единствената му цел — да оцелее. От горчив опит знаеше, че не е достатъчно да избяга, защото поробителите му ще тръгнат подире му и когато го открият, ще го накажат нечовешки сурово. На два пъти за „малко“ не умря. Именно тогава разбра, че не е достатъчно само да оцелее, че от него се иска нещо повече. Че трябва да се научи да убива, за да не бъде убит.

Спецчастите на Агенцията напуснаха позициите си край блокираната магистрала и се промъкнаха в мотела малко преди пет сутринта. Сигналът подаде дежурния служител на рецепцията. Тъкмо се беше свестил от пиянската си дрямка, когато видя Джейсън Борн да го зяпа от екрана на телевизора. Ощипа се, за да е сигурен, че не сънува, обърна още едно уиски за кураж и звънна, за да съобщи, че Борн е в мотела.

Шефът на екипа го помоли да изключи осветлението на сградата, за да могат хората му да приближат незабелязано в тъмнината. За зла врага, докато заемаха позиции, хладилният камион в далечния край на паркинга се подготви да тръгва и неколцина от спецченгетата попаднаха под ярките светлини на фаровете му. Шефът на операцията започна да маха неистово с ръце и да прави знаци на злочестия шофьор да изчезва незабавно. Онзи, загубил ума и дума, все пак го разбра, изключи светлините и по най-бързия начин се изнесе от паркинга, за да поеме по пътя си.

По даден знак групата се отправи към стаята на Борн. Двама заобиколиха сградата, за да не оставят никакви възможности за бягство. Водачът им остави двайсет секунди да заемат позиции, после да даде заповед за слагане на противогазите. Двама от хората му коленичиха и изстреляха гранати със сълзотворен газ през прозореца на стаята. Ръководещият операцията отпусна ръка и хората му атакуваха стаята директно през вратата с готови оръжия в ръце. Вътре не се виждаше нищо от дима. Телевизорът работеше, но без звук. По Си Ен Ен показваха снимката на издирвания обект. По трохите върху опърпания килим личеше, че някой е хапнал надве-натри; на леглото нямаше завивки. Стаята беше празна.