Ерик Лустбадер - Наследството на Борн

— Познавам те. Още не си преодолял трагедията с убийството на Мурат, въпреки че отмъстихме за другаря си и виновниците заплатиха с живота на трийсет и пет руски войници.

— Не страдам само за Мурат — поправи я Арсенов, — а за всичките ни момчета. Заради коварството на руснаците изгубихме седемнайсет бойци.

— Но ти разкри продажника и лично го застреля пред очите на подчинените си.

— За да им покажа какво очаква всекиго, който измени на каузата ни. Процесът мина по бързата процедура, наказанието беше сурово. Такава е съдбата ни, Зина. Сълзи не ни останаха, за да заплачем за народа си. Виж докъде сме я докарали. Отчаяни и безпомощни, пръснати из цял Кавказ — над сто и петдесет хиляди чеченци живеят като бегълци.

Зина не прекъсна Хасан, остави го да повтори за пореден път мрачната статистика, защото тези неща трябваше да се припомнят колкото се може по-често. Това бяха историческите книги на Чечения.

Юмруците на Арсенов побеляха, месото под ноктите му почервеня, залято от кръвта, изсмукана от дланите му.

— О, защо нямаме оръжие, по-смъртоносно от АК-47 и по-мощно от пакет С4!

— Скоро, съвсем скоро ще имаме, любов моя — изчурулика нежно Зина с приятния си звънлив глас. — Шейха доказа, че е наш верен приятел. Спомни си огромната помощ, която неговата организация ни оказа само през последната година. Колко статии се появиха за нас в международни списания и вестници благодарение на неговите връзки в медиите.

— И въпреки всичко руският хомот тежи на шията ни — изръмжа Арсенов. — И продължаваме да измираме като добитък.

— Шейхът ни обеща оръжие, което ще сложи край на всичко това.

— Той ни обеща целия свят — Арсенов изтри песъчинките, влезли в очите му. — Времето на обещанията отмина. Нужно ни е доказателство, че сделката ще бъде изпълнена.

Лимузината, която Шейха бе изпратил за чеченците, напусна магистралата и тръгна по широк булевард. След малко вече бяха на моста „Арпад“, под който течеше Дунав с товарните си шлепове и пъстри туристически корабчета. Зина погледна надолу. На единия бряг се виждаше умопомрачителният готически силует на Парламента с всичките му куполи и островърхи кули. От другата страна бе потъналият в зеленина остров Маргит, където се намираше луксозният грандхотел „Данубиус“ и където ги очакваха колосани бели чаршафи и топли завивки. Зина, денем твърда като стомана, обожаваше нощите им в Будапеща и най-вече лукса на огромното хотелско легло. Тя не смяташе този пир на плътта за предателство по отношение на аскетичното й битие. По-скоро го възприемаше като кратък отдих от трудностите и мизерията, един вид награда под формата на, да речем, белгийска вафличка, сложена под езика, за да се стопи скришом в облак от екстаз.

Лимузината се плъзна леко в подземния паркинг в сградата на „Хуманистас“ ООД. Щом слязоха от колата, Зина взе от шофьора големия правоъгълен пакет. Посрещна ги униформена охрана, която провери паспортите и на двамата, като ги сравни със снимките в базата данни, връчи им ламинирани идентификационни табелки и ги въведе в доста просторен луксозен асансьор, целият в огледала и бронз.

Спалко ги очакваше в кабинета си. Слънцето вече се беше вдигнало високо в небето и реката изглеждаше като излята от разтопен месинг. Домакинът прегърна и двамата и се поинтересува как е минал полетът, бързо ли са пристигнали от летището и заздравява ли раната на Арсенов. След размяната на любезности преминаха в съседното помещение, облицовано с орехова ламперия в меки червеникави тонове. Там за тях бе сервирана вечеря, на масата сияеха колосана ленена покривка и безупречна посуда. Спалко се бе погрижил менюто да е по западен маниер. Пържола, омари, три вида зеленчуци — любимите храни на всички чеченци. Картофи не се предлагаха. Картофите често бяха единствената храна на Арсенов и Зина в продължение на дни. Зина остави пакета, който носеше, върху един стол и тримата седнаха около масата.

— Както винаги, сме трогнати от безграничното ти гостоприемство, Шейх.

Спалко извърна глава. Харесваше прозвището, с което беше известен в техния свят — означаваше светец, приятел на господ. То внушаваше почит и преклонение, екзалтиран пастир на своето стадо.

Изправи се и отвори бутилка силна полска водка, наля в три чаши. Вдигна своята и гостите последваха примера му.

— В памет на Халид Мурат, един велик лидер, силен воин, непоколебим противник. — Постара се тостът да прозвучи тържествено и мрачно, както правеха чеченците. — Нека Аллах го удостои със славата, която е заслужил с кръвта и смелостта си. Нека легендите за неговите умения на водач и човек се разказват и преразказват сред правоверните. — Пресушиха чашите на екс.