Ерик Лустбадер - Наследството на Борн

Арсенов се изправи и наля. Вдигна своята чаша, другите двама — също.

— За Шейха, приятел на чеченския народ, който ще ни изведе до полагащото ни се по право място в новия световен ред. — И този път пиха на екс.

Зина понечи да стане, несъмнено, за да вдигне и тя своя тост, но Арсенов я възпря с ръка върху нейната. Този жест не убягна от вниманието на Спалко. Беше му любопитно как ще реагира Зина. Проникна под каменното й изражение и достигна до дълбините на душата й. Знаеше, че светът е пълен с неправда — навсякъде и във всичко. Но му се струваше доста странно и извратено, че хората се възмущават от страданието и лошото отношение към ближния по принцип, а не обръщат внимание на дребните обиди, които си отправят ежедневно един към друг. Зина се биеше рамо до рамо с мъжете, защо тогава да няма право да стане и да вдигне свой тост? Вътрешно тя кипеше от ярост. Спалко остана доволен — беше специалист в използването на чуждия гняв.

— Другари, приятели. — Очите му блестяха за повече убедителност. — За срещата на скръбното минало, безрадостното настояще и славното бъдеще! Днес сме на прага на утрешния ден!

По време на вечерята водеха лек и неангажиращ разговор, като на обикновено приятелско събиране. Но с напредването на вечерта в стаята пропълзя едно очакване, нещо се промени. Всеки беше вперил поглед в чинията си или в другия, сякаш сега, когато бяха толкова близко, не смееха да вдигнат очи към сгъстяващата се над главите им буря. Най-сетне вечерята приключи.

— Време е — обяви Шейха. Арсенов и Зина се изправиха и застанаха пред него.

Чеченецът сведе глава.

— Онзи, който умира в името на любовта към материалното, е лицемер. Онзи, който умира в името на любовта към другия свят, е аскет. А онзи, който умира в името на любовта към истината, е суфи.

Обърна се към Зина. Тя отвори пакета, който носеха със себе си от Грозни. Вътре имаше три наметала. Подаде едното на Арсенов, той си го сложи. Второто остави за себе си. Арсенов взе третото и простря ръце напред с лице към Шейха.

— Това е отличителната одежда на дервиша — керкех — произнесе напевно Арсенов. — Тя символизира божествената същност и качества.

— Този плащ е ушит с иглата на пълното отдаване и с конеца на безкористното възпоминание на Бог — додаде Зина.

— Ла иллаха ил Аллах — изрече Шейха, свел глава. — Няма друг Господ, освен Аллах.

„Ла иллаха ил Аллах“ , повториха в един глас Арсенов и Зина. После лидерът на чеченските бунтовници метна керкеха на раменете на Шейха.

— На повечето хора, живели според шериата, ислямския закон, изпълняващ Божията воля, им е достатъчно да умрат с чиста душа и да влязат в рая — рече той. — Но има и такива като нас, които се борят за постигане на божественото тук и сега. Нашата любов към Бог ни вдъхновява да търсим пътеката към съкровеното и истинското. Ние сме суфи.

Спалко почувства тежестта на дервишкото наметало.

— „О, душа успокоена, завърни се при твоя Господ, доволстваща, заслужила благосклонност! Влез сред Моите раби! Влез в Моя Рай!“ 2 2 Коран, 89:27-30. — Бел.прев.

Арсенов, развълнуван от цитираните сури от Корана, хвана Зина за ръката и двамата едновременно коленичиха пред Шейха. С тържествен тон занареждаха древна молитва отпреди повече от три века, с която се заклеха да се подчиняват. Спалко им подаде нож. Зина и Арсенов допряха острието до ръцете си и изцедиха по капка от кръвта си във висока чаша, която поднесоха на Спалко. Така станаха муриди , ученици на Шейха, свързани с него и в думи, и в дела.

След това, макар за Арсенов да бе болезнено заради раненото бедро, седнаха с кръстосани крака един срещу друг, и в традицията на накашбанди суфи изпълниха зекр , екстатичното свързване с Бог. Поставиха дясната си ръка върху лявото бедро, лявата ръка върху дясната китка. Арсенов започна да върти главата си в полукръг надясно, Зина и Спалко последваха ритъма на мекия, прочувствен напев на Арсенов: „Опазил ме Господ от злобното око на завистта и ревността, намерило изобилните ти дарове.“ Завъртяха глави и наляво. „Опазил ме Господ от ръцете на жизнерадостните земни чеда, та да не ме използват в игрите си; защото може да си играят с мен, а накрая да ме счупят, както дете чупи играчките си.“ Започнаха да движат глави напред-назад, напред-назад. „Опазил ме Господ от всичките рани, нанасяни от злите езици на противниците ми и от невежеството на любящите ми приятели.“ 3 3 Стихове от „Доуа“ („Смирена молитва“) на Хазрат Инайят Хан (1882–1927) — индийски мистик и поет, чиито молитви се използват в редица мюсюлмански практики. — Бел.прев.