Ерик Лустбадер - Наследството на Борн

— Кофти нощ, мамка му — изгъргори кльощавият.

— Моля?

— Не ми казвай, че не си чул за убийствата. — Погледът на онзи блесна.

Борн поклати глава.

— На има-няма двайсет мили от тук. — Онзи се надвеси над плота. Дъхът му миришеше отвратително от цигарите и лошото храносмилане.

— Двама души — от правителството . Нищо друго не казват за тях, а смятам знаеш какво значи това в район като нашия: шушу-мушу, муш в гърлото, шпионски истории — знае ли някой, мамка му, каква е била хавата? Като си отидеш в стаята, си пусни Си Ен Ен — имаме си кабел, всичко. — Подаде му ключа. — Сложих те срещу Гай — шофьора на хладилния камион, сигурно си го мярнал на влизане. Кара редовни курсове от Флорида до Вашингтон. Смята да тръгва в пет, та дано не те събуди.

Стаята беше боядисана в кафеникаво-бозаво, имаше мрачен и запуснат вид. Дори миризмата на почистващ препарат в промишлени количества не можеше да скрие струящата отвсякъде разруха. Борн пусна телевизора и запрехвърля каналите. Извади фъстъченото масло и бисквитите и седна да хапне.

— Без съмнение тази смела и волна президентска инициатива ще положи основата за изграждането на едно по-мирно бъдеще — нареждаше говорителката по новините.

Зад гърба й през целия екран минаваше ярка червена лента, върху която с деликатността на лондонски таблоид бе изписано „Конференция по тероризма“. — Освен господин президента на конференцията ще присъстват още президентът на Русия и лидерите на ключови арабски страни. През цялата следваща седмица ще поддържаме връзка с Улф Близър, който ще отразява визитата на президента, и с Кристиан Аманпур, чийто ресор са руският и арабските държавници. От тях ще получим повече информация и професионален коментар. По всичко личи, че конференцията ще се превърне в събитието на годината. А сега още по темата — най-новото и актуалното от Рейкявик, Исландия…

Декорът се смени, камерата показа входа на хотел „Ошкюхлид“, където след пет дни щеше да започне конференцията. Свръхентусиазиран репортер на Си Ен Ен вземаше интервю от шефа на американската охрана Джейми Хъл. Борн се втренчи в квадратното лице на Хъл — къса четинеста коса, червеникавокафяви му стачки, студени сини очи. В главата му запищя аларма. Хъл беше служител на ЦРУ, работеше на високо ниво в Центъра за борба с тероризма. Двамата с Конклин неведнъж се бяха сдърпвали. Хъл разбираше от политика и можеше да надхитри и най-умелия държавен мъж. Но спазваше стриктно правилата дори когато ситуацията изискваше да се действа по-гъвкаво. Конклин би изпаднал в ярост, ако чуе да наричат Хъл шеф на американската охрана на конференцията.

Докато Борн разсъждаваше над всичко това, дойде време за поредната емисия новини. Топ вестта беше смъртта на Александър Конклин и доктор Морис Панов, наречени „правителствени фигури от висшите ешелони“. Изведнъж кадърът се смени и светна надпис „Горещи новини“, веднага след него се появи паспортна снимка на Дейвид Уеб, заемаща почти целия екран, а върху нея пишеше „Убийствата в Манасас“. Говорителката съобщи за бруталните убийства на Алекс Конклин и доктор Морис Панов. „Двете жертви са застреляни с по един куршум в главата, занарежда тя с типичното мрачно задоволство, с което обикновено се четяха подобни новини, — и това според експертите е почерк на професионален убиец. Основният заподозрян е човекът, чиято снимка виждате на вашите екрани — Дейвид Уеб. Възможно е да се представя под псевдонима Джейсън Борн. По информация, дошла от изключително високопоставени правителствени източници, Уеб, или Борн, има психически отклонения и трябва да се смята за изключително опасен. Ако забележите този човек, не се приближавайте до него. Обадете се на телефона, изписан на вашите екрани…“

Борн намали звука. Мамка му, работата наистина стана сериозна. Нищо чудно, че пътят изглеждаше толкова майсторски блокиран — беше дело на агенцията, не на местните ченгета.

Трябва да се действа бързо. Изтупа трохите от скута си и взе телефона на Конклин. Беше време да разбере с кого е разговарял Алекс, когато са го застреляли. Натисна бутона за автоматично повторно набиране и се заслуша в сигнала от другата страна. Чу се записано съобщение. Номерът не беше личен, а на фирма. „Линкълн Файн Тейлърс“. Мисълта, че Конклин е говорил с шивача си, когато са го застреляли, беше извънредно потискаща. Един професионален шпионин би искал да умре по друг начин.

Провери последното входящо обаждане — оказа се от предишната вечер. Беше разговарял с директора на ЦРУ. „Задънена улица“, помисли си Борн. Стана. Съблече се на път за банята. Остана дълго под горещата струя на душа, съзнателно изпразни главата си от всякакви мисли, докато отмиваше мръсотията от тялото си. Беше му приятно да се постопли и да се усети чист. Удоволствието щеше да е пълно, ако разполагаше и с чисти дрехи. Вдигна рязко глава.