Ерик Лустбадер - Наследството на Борн

Тъкмо се канеше да даде думала на Джейми Хъл, когато в стаята влезе елегантен млад мъж, приближи се безшумно до директора на ЦРУ и му подаде запечатан плик.

— Моите извинения, доктор Алонзо-Ортис — каза директорът и разряза плика. Прегледа съдържанието му, без да издава емоциите си, макар че сърцето му ускори ритъма си. Съветничката по националната сигурност не обичаше да прекъсват брифингите й. Наясно, че е под директния обстрел на погледа й, директорът бутна стола си назад и стана.

Алонзо-Ортис му прати усмивка през толкова присвити устни, че за миг му се стори, че изобщо липсват.

— Надявам се имате достатъчно основателна причина, за да ни напуснете тъй грубо.

— Наистина е така, доктор Алонзо-Ортис. — Директорът, макар и човек на възраст, притежаващ немалко власт и привилегии, не можеше да си позволи да влезе в открит конфликт с дясната ръка на президента. Колкото и да ненавиждаше Роберта Алонзо-Ортис — първо, защото беше окупирала полагащото се нему място до президента и, второ, защото беше жена, — той запази добрия тон. Но не пропусна да се възползва от положението си и малкото останала му власт — запази за себе си информацията, за която тя би дала мило и драго да научи: що за спешен проблем налага незабавното му оттегляне.

Усмивката на съветничката по националната сигурност изтъня още повече.

— В такъв случай ще очаквам подробен брифинг по възникналата криза, каквото и да е нейното естество, възможно най-скоро.

— Разбира се — побърза да отвърне директорът на излизане. Щом тежката врата хлопна зад гърба му, додаде едно сухо „Ваше височество“, с което предизвика смеха на оперативния агент, използван в случая за куриер.

Директорът успя да се добере до сградата на ЦРУ за по-малко от петнайсет минути. Имаше насрочена среща на най-висшия управленски състав на Агенцията, която не можеше да започне без него. Темата: убийствата на Александър Конклин и доктор Морис Панов. Главният заподозрян: Джейсън Борн. Чакаше го група мъже с изпити бледи лица, безукорни консервативни костюми, рипсени вратовръзки и лъснати тежки обувки. За тях не съществуваха раираните ризи, цветните яки и други мимолетни прищевки на модата. Свикнали да кръстосват коридорите на властта на „Белтуей“, те бяха несменяеми като дрехите си. Бяха консерватори по душа, завършили консервативни колежи, потомци на благовъзпитани семейства, чиито бащи преди години им бяха показали правия път, насочвайки ги към ЦРУ, и сега всички се мислеха за незаменими. Възприемаха се като ръководители с мащабно мислене и неизчерпаема енергия, които знаят как трябва да се свърши определена работа. Представляваха стегнато изплетен възел около един таен свят, чиито нишки се простираха доста надалеч.

Още с влизането на директора светлината в съвещателната зала омекна. На екрана се появиха снимки от местопрестъплението, направени от криминалистите, на които се виждаха труповете.

— Махнете това, за бога! — извика директорът. — Проявете малко уважение. Не бива да запомним тези хора така.

Мартин Линдрос натисна бутон и екранът изгасна.

— Бих желал да въведа всички в обстановката — започна заместник–директорът. — Вчера бе потвърдено, че колата на Дейвид Уеб е била паркирана пред къщата на Конклин. — Стария се покашля и Линдрос замълча.

— Да наричаме нещата с истинските им имена. — Директорът се облегна напред с юмруци върху лъснатата до блясък маса. — Широката общественост може би познава този човек като… като Дейвид Уеб, но в нашите среди той се нарича Джейсън Борн. Ще използваме това име.

— Тъй вярно, сър — рече Линдрос, решен да не налива допълнително масло в настроението на шефа си, което и бездруго беше леснозапалимо. Почти не се налагаше да поглежда в записките си, направените разкрития бяха съвсем пресни в главата му, помнеше всичко в детайли. — Уе… Борн е забелязан за последно в двора на Джорджтаунския университет приблизително час преди убийствата. Свидетел го е видял да бърза към колата си. Можем да заключим, че се е отправил директно към имението на Алекс Конклин. Няма съмнение, че Борн е бил в къщата по време на извършване на убийствата или в рамките на този период. Пръстовите му отпечатъци бяха открити по недопита чаша със скоч в една от стаите на къщата.

— Ами оръжието? — попита директорът. — С него ли са извършени убийствата?

— Балистичната експертиза го потвърди категорично — кимна Линдрос.

— Значи е сигурно, че оръжието принадлежи на Джейсън Борн, така ли, Мартин?