Ерик Лустбадер - Наследството на Борн

При тези думи Алонзо-Ортис трепна, сякаш президентът я зашлеви — което в известен смисъл си беше точно така.

Той взе от бюрото си лист хартия.

— Предвид току-що казаното приемам оставката ви и удовлетворявам молбата ви да се върнете в частния сектор. Решението ми влиза в сила от този момент.

Бившата съветничка по националната сигурност понечи да каже нещо, но острият като бръснач поглед на президента я разколеба.

— Не бих правил опит — отсече той.

Тя побледня, кимна отривисто и се обърна кръгом.

Щом вратата се затвори зад гърба й, директорът въздъхна дълбоко. За миг погледът му се засече с погледа на президента и всичко се изясни. Стария разбра защо главнокомандващият го покани да присъства на унижението на Алонзо-Ортис. Това беше неговото извинение. За всичките години служба на отечеството директорът никога не беше получавал извинение от президента. Беше толкова дълбоко развълнуван, че не знаеше как да реагира.

Замаян от бушуващите в душата му чувства, той стана. Президентът вече говореше по телефона, зает с други мисли. Стария се спря за миг, наслаждавайки се на победата си. След което също напусна светая светих, отдалечавайки се по пустите коридори на властта, превърнали се в негов дом.

Дейвид Уеб беше в дневната, тъкмо приключваше с окачването на транспаранта, на който пишеше „Честит рожден ден“. Мари се суетеше в кухнята, довършваше шоколадовата торта, която бе направила за единайсетия рожден ден на Джейми. Смесеният аромат на пица и шоколад се носеше из цялата къща. Уеб се огледа, питайки се дали балоните са достатъчно. Преброи трийсет — определено са повече от достатъчно.

Макар да се завърна към живота си на Дейвид Уеб, ребрата го свиваха болезнено при всяко поемане на дъх, а и раните непрекъснато му напомняха, че в същото време е и Джейсън Борн — и винаги ще бъде. Толкова години бе изпитвал ужас да не би тази скрита част от самоличността му да се прояви. Но сега след появата на Джошуа всичко се промени. Имаше основателна причина да приеме с отворени обятия самоличността на Джейсън Борн.

Но не и пред ЦРУ. След смъртта на Алекс Конклин нямаше какво да прави там, въпреки всичките уговорки на Стария, въпреки уважението и симпатиите си към Мартин Линдрос — човекът, благодарение на когото заповедта за унищожението му беше отменена. Именно Линдрос го заведе във военната болница в Бетесда. Между консултациите с какви ли не специалисти, които се занимаваха с раните на Уеб и натрошените му ребра, Линдрос успя да го разпита подробно. Благодарение на заместник-директора тази толкова неприятна задача му се беше сторила едва ли не лека, като на всичкото отгоре Уеб можа и да поспи и да се откъсне от всичко случило се.

Три дни по-късно Уеб вече беше нетърпелив да се върне при студентите си, искаше му се да е сред семейството си, макар в личния му живот да се бе отворила и празнина, свързана с намерения му син Джошуа. Искаше да каже на Мари, както й разказа с подробности всичко, което се бе случило, докато двамата не бяха във връзка. И всеки път, щом приближаваше до въпроса за другия си син, мозъкът му отказваше. Не че се страхуваше от реакцията й — в това отношение й имаше пълно доверие. По-скоро не знаеше как ще реагира самият той. След само седмица извън дома вече чувстваше известно отчуждение от Джейми и Алисън. Съвсем беше забравил за рождения ден на Джейми, докато Мари не му го напомни по най-деликатен начин. Усещаше живота си разделен категорично на две — преди изненадващото появяване на Джошуа и след това. Преди живееше в дълбоката тъма на скръбта, а сега изгря светлината на скорошната среща. Преди всичко беше белязано от знака на смъртта, а сега изведнъж бе започнал животът. Трябваше му време, за да осъзнае подтекста на случилото се. Как да сподели с Мари нещо толкова значимо, преди да го е осъзнал за себе си?

И така, сега, на рождения ден на малкия си син, той се отнесе в мисли за големия. Къде ли е Джошуа? Малко след като Оскар му съобщи, че тялото на Анака Вадас е открито край магистралата за летището, Джошуа изчезна — мигновено и внезапно, както се беше появил. Дали се е върнал в Будапеща, за да изпрати Анака? Уеб се надяваше да не го е направил.

Във всеки случай Карпов обеща да запази тайната им и Уеб му вярваше. Помисли си, че няма никаква представа къде живее синът му, че не знае дали изобщо има свой дом. Нищо не можеше да му подскаже къде се намира Джошуа и с какво се занимава, и това причиняваше на Уеб болка, каквато не бе изпитвал никога през живота си. Усещаше липсата на сина си едва ли не физически — сякаш бе изгубил крайник. Толкова много неща имаше да казва на Джошуа, толкова изгубено време имаха да наваксват. Не му беше лесно да проявява търпение, да живее в неизвестност, без да знае дали Джошуа ще се появи отново.