Ерик Лустбадер - Наследството на Борн

— Бих пил една водка с огромно удоволствие — призна Борн, — но първо трябва да се видя с един човек.

— Хайде да вървим — подкани го Карпов. — Ще се обадя на хората ми да почистят този боклук, а после ще свършим всичко, което кажеш. — Ухили се, при което не изглеждаше толкова недодялан. — Знаеш ли, че вониш на развалена риба? Ама какво от това — свикнал съм на всякакви гадни вони. Толкова се радвам да те видя отново! Установил съм, че човек не си намира лесно приятели, особено в нашия бранш. Така че е редно да отбележим събитието, не мислиш ли?

— Напълно съм съгласен.

— И кой е този толкова важен човек, драги ми Джейсън, че не можеш да си позволиш най-напред да вземеш горещ душ и да си починеш?

— Един младеж на име Хан. Сигурно вече си го видял.

— Да, запознахме се — рече Карпов, докато водеше Борн по коридорите. — Наистина забележителен млад мъж. Остана до края до онази чеченка. Тя пък стискаше ръката му като спасителен пояс — до последния си дъх. — Поклати глава. — Направо невероятно.

Присви пълните си устни.

— Не че тя заслужаваше такова внимание. Че какво е направила тя в живота си — една най-обикновена убийца и разрушителка. Достатъчно е да си представиш с каква цел е дошла тука, за да ти стане ясно за какво чудовище говорим.

— И въпреки това е имала нужда да го държи за ръката — отрони Борн.

— Как не му омръзна — ей това не мога да разбера.

— Може и той да е имал нужда от нея по някакъв начин. Наистина ли я смяташ за чудовище?

— О, несъмнено — възкликна Карпов, — но самите чеченци ме научиха да ги възприемам така.

— Нещата не се променят, а? — попита Борн.

— Няма и да се променят, докато не ги заличим от лицето на земята — Карпов го изгледа косо. — Виж какво ще ти кажа, приятелю мой мечтателен, те казват за нас онова, което други терористи казват за американците. „Бог ви е обявил война.“ Горчивият опит ни е научил да вземаме на сериозно подобни изявления.

Карпов знаеше точно къде да намери Хан — в централния ресторант, който работеше криво-ляво, макар и с доста ограничено меню.

— Спалко е мъртъв — обяви Борн, за да прикрие връхлетелите го чувства при вида на Хан, който остави сандвича си и огледа шевовете по бузата на Борн.

— Ранен ли си?

— Имаш предвид освен досегашните рани? — Борн седна. — Нищо работа.

Карпов се настани до Борн и поръча на един минаващ наблизо келнер бутилка водка.

— Руска — додаде остро, — да не ми донесеш някаква полска помия. И искам големи чаши. Ние сме истински мъже — един руснак и двама герои, които спокойно могат да минат за руснаци! — След като направи поръчката, се обърна към събеседниците си. — Е, какво пропуснах? — попита дяволито.

— Нищо — отвърнаха едновременно Хан и Борн.

— Нима? — Руснакът повдигна гъстите си вежди. — Е, в такъв случай не остава друго, освен да си пийнем. In vino veritas. Истината е във виното, както казват древните римляни. А нима имаме право да не им вярваме? Били са адски добри воини, невероятни пълководци. Но щяха да са още по-добри, ако бяха пили водка вместо вино! — Той се изсмя хрипливо и двамата му събеседници не можеха да не последват примера му.

Водката и големите чаши пристигнаха. Карпов отпрати келнера.

— Човек трябва да отвори първата бутилка собственоръчно. Традиция.

— Глупости — обърна се Борн към Хан. — Навик, останал от едно време, когато руската водка е била толкова зле пречистена, че не било рядкост да намират нефт в нея.

— Не го слушай — сви устни Карпов, но в очите му проблесна пламъче. Напълни чашите и най-тържествено ги постави пред всеки от тримата. — Да споделиш бутилка висококачествена руска водка — ето на това му викам израз на приятелство — било то със или без нефт. Защото на бутилка водка човек може да поговори за старите времена, за другарите и за враговете, които вече ги няма.

Той вдигна чашата си, другите го последваха.

— На здаровя! — извика и отпи гигантска глътка.

— На здаровя! — повториха те и също отпиха.

Очите на Борн се насълзиха. Водката прогори улей в гърлото му, но след миг усети как стомахът му се затопля и нестихващата болка от последните дни се уталожва.

Карпов се наведе напред, лицето му беше пламнало — едно от силния алкохол, друго — заради удоволствието да е сред приятели.

— А сега ще се напием и ще си разкрием тайните. Ще разберем какво означава приятелството.

Отпи още веднъж.

— Започвам пръв. Ето първата ми тайна. Аз те познавам, Хан. Макар така и да не успях да се добера до твоя снимка, знам кой си. — Вдигна пръст на носа си. — Нямаше да остана в тоя бранш двайсет години, ако нямах шесто чувство. Имайки предвид това, държах Хъл далече от теб. Ако той беше заподозрял, че си тук, веднага да те е арестувал — независимо дали си герой или не.