Ерик Лустбадер - Наследството на Борн

Шофьорът му спря служебната кола пред портата, надвеси се през отворения прозорец и натисна бутона на интеркома. В настъпилата тишина Линдрос се запита дали шефът му не се е почувствал по-добре и не е решил да се върне на работа, без да информира никого от приближените си.

Но в този миг от устройството се чу познатият свадлив глас, шофьорът се представи и портата се плъзна безшумно встрани. Колата спря пред входа и Линдрос слезе. Почука на вратата с месинговото мандало и след малко на прага застана директорът. Лицето му беше набръчкано и подпухнало, косата му стърчеше на всички посоки, явно от лежането. Беше по раирана пижама, върху която бе навлякъл дебел халат. Кокалестите му стъпала бяха обути в меки пантофи.

— Заповядай, Мартин, влез. — Обърна се и остави вратата отворена, без да изчака Линдрос да прекрачи прага. Заместникът му влезе и затвори след себе си. Стария вече се беше отправил към кабинета, който се падаше по коридора вляво. В къщата беше тъмно, не се забелязваше никакво движение.

Директорът влезе в кабинета — типично мъжка бърлога със стени в ловджийско зелено, кремав таван и свръхголеми кожени фотьойли и диван. Имаше и огромен телевизор, в момента изключен, сложен на един от рафтовете на вградената библиотека. При всичките досегашни посещения на Линдрос в тази стая телевизорът беше включен на Си Ен Ен — все едно дали със или без звук.

Стария се отпусна тежко в любимия си фотьойл. Масичката до десния му лакът беше отрупана с голяма кутия носни кърпички, шишенца аспирин, колдрекс, биопарокс, бронхолитин и какво ли още не.

— За какво ви е всичко това, сър? — попита Линдрос и посочи миниатюрната аптека.

— Не знаех какво ми е необходимо — отвърна директорът, — така че взех всичко, което намерих в шкафчето с лекарствата.

Линдрос забеляза бутилката уиски и старовремската чаша и смръщи чело.

— Какво става, сър? — Изпружи врат, за да надзърне в коридора. — Къде е Маделин?

— А, Маделин. — Стария вдигна чашата си и отпи голяма глътка. — Маделин отиде при сестра си във Финикс.

— И ви е оставила сам? — Линдрос протегна ръка и включи близката настолна лампа, директорът примигна насреща му. — Кога ще се върне?

— Ами… — подхвана директорът, сякаш обмисляйки въпроса на заместника си. — Виж, Мартин, работата е там, че не знам кога ще се върне.

— Не ви разбирам, сър — отрони Линдрос с нарастващо притеснение.

— Маделин ме напусна. Поне така предполагам. — Погледът на директора изглеждаше празен, докато ръката му наливаше нова чаша уиски. Прехапа устни, имаше адски объркан вид. — Как се ориентира човек в подобна ситуация — не знам.

— Не сте ли си говорили?

— Да сме говорили? — Погледът на директора се поизбистри. Вдигна глава към Линдрос. — Не. По този въпрос не сме говорили никога.

— Тогава откъде знаете, че ви е напуснала?

— Да не би да мислиш, че си въобразявам — буря в чаша вода, а? — Очите на директора се оживиха за миг, в гласа му прозвуча едва сдържано вълнение. — Как да ти кажа, взела си е някои неща… лични вещи, любими… Без тях къщата е дяволски празна.

Линдрос седна.

— Съчувствам ви дълбоко, сър, но имам да ви казвам…

— Може пък никога да не ме е обичала, Мартин. — Стария подири бутилката с ръка. — Но как може човек да разбере такова загадъчно нещо като любовта?

Линдрос се надвеси напред и внимателно измъкна бутилката от ръката на шефа си. Стария не се изненада.

— Мога да ви обясня някои неща, сър, ако ми позволите.

— Чудесно — кимна разсеяно директорът.

Линдрос остави бутилката настрани.

— Но сега трябва да обсъдим един друг неотложен въпрос. — Остави разпечатката на файла, изпратен му от Итън Хърн, на масичката с лекарствата.

— Какво е това? В момента нямам сили да чета каквото и да било, Мартин.

— Добре, тогава ще ви го преразкажа — не се отказа Линдрос. Когато приключи с изложението, в стаята настъпи мъртвешка тишина, която отекна в цялата къща.

След известно време Стария вдигна насълзените си очи към заместника си.

— Защо го е направил, Мартин? Защо Алекс е решил да наруши всички правила и да открадне един от собствените ни хора?

— Предполагам е надушвал какво предстои да се случи, сър. Страхувал се е от Спалко. И както се оказва, имал е сериозни основания за това.

Стария въздъхна и отметна глава назад.

— С други думи, не става въпрос за измяна, така ли?

— Точно така, сър.

— Слава богу!

Линдрос се прокашля.

— Трябва да анулирате заповедта за елиминиране на Борн, сър. Незабавно. Някой трябва да се свърже с него.