Ерик Лустбадер - Наследството на Борн

Поел си дълбоко въздух, Борн се съсредоточи върху настоящето. Капитанът и помощникът му бяха в кабината на щурвала, погълнати от подготовката за тръгването. Не му беше никак трудно да ги приведе в безпомощно състояние. Въжета имаше в изобилие и тъкмо завързваше ръцете им на гърба, когато чу зад себе си гласа на Спалко.

— Дали да не потърсиш едно въже и за себе си.

Борн беше приведен напред. Двамата моряци лежаха настрани, завързани гръб в гръб. Без да се обръща, Борн извади от ръкава си ножчето. Моментално осъзна, че е допуснал сериозна грешка. Помощник-капитанът беше с гръб към него, но капитанът видя, че нападателят вече е въоръжен. Погледна Борн в очите, но не се опита да издаде звук или да помръдне, за да предупреди Спалко. Вместо това просто затвори очи и се направи на заспал.

— Изправи се и се обърни — заповяда Спалко.

Борн изпълни нареждането, но дясната му ръка остана полускрита зад бедрото. Спалко, облечен в чисти дънки и черно поло, стоеше на палубата с широко разтворени крака, стиснал керамичния пистолет. Борн за пореден път изпита чувството, че вече е бил в подобна ситуация. Както преди години, ситуацията бе преминала в ръцете на врага, само че вместо Карлос сега пред него стоеше Спалко. Оставаше само да дръпне спусъка, да рани Борн и той да се преметне зад борда. Но този път се намираха в Северния Атлантически океан, чиито ледени води, за разлика от меките средиземноморски, нямаше да му предоставят никаква възможност за избавление. Щеше да се вкочани за нула време и край с него.

— Ти просто отказваш да умреш, а, господин Борн?

Борн се хвърли към Спалко с отворен нож в ръка. Изненадан, онзи натисна спусъка, ала закъсня. Куршумът изсвистя във водата, докато острието се забиваше в крака му. Спалко простена и стовари пистолета в бузата на Борн. От раните на двамата рукна кръв. Лявото коляно на Спалко поддаде, но и Борн не издържа и се строполи върху палубата.

Спалко си спомни за слабото място на противника си и го изрита с все сила в натрошените ребра, при което Борн едва не загуби съзнание. Ножчето му изхвърча във водата. Спалко се наведе и завлече тялото му до планшира. Борн започна да се мята, Спалко го зашлеви с върха на пръстите си. Успя да го вдигне и да го надвеси над парапета.

Борн ту губеше съзнание, ту идваше на себе си. В един миг видя, че под него бушуват ледените води на океана, и осъзнал, че е на косъм от смъртта, се стегна. Пак същата ситуация — сценарият, разиграл се преди години. Болката беше трудно поносима, едва си поемаше дъх, но трябваше да мисли за живота — за собствения си живот, не за онзи, който му бяха отнели. Нямаше да допусне да го ограбят пак.

Щом Спалко се напъна да го преметне през парапета, Борн събра сила и ритна, колкото можа. Чу се пукане, подметката му намери челюстта на Спалко. Спалко инстинктивно вдигна ръце към главата си и заотстъпва, олюлявайки се, Борн настъпи към него. Нямаше време керамичният пистолет да бъде вкаран в действие; Борн вече беше изцяло във форма. Получи удар с пистолета по рамото и се олюля, повален от нов пристъп на болка.

Успя да протегне ръка и докопа счупената челюст на Спалко, който нададе вик и Борн успя да изтръгне пистолета от ръката му. Заби дулото под брадичката на противника си и дръпна спусъка.

Шумът не беше силен, но ударната вълна отлепи тялото на Спалко от палубата и го запрати в черните води на океана. Полетя с главата надолу.

Борн хвърли един поглед и видя безжизненото тяло да се поклаща на вълните с лице към водата. После рязко потъна, сякаш издърпан към дъното от огромно и мощно морско чудовище.

Мартин Линдрос разговаря с Итън Хърн цели двайсет минути. Хърн разполагаше с изобилна информация за прословутия Степан Спалко. Всяка подробност от нея беше толкова изумителна, че на Линдрос му трябваше време, докато асимилира и приеме всичко, което чува. В крайна сметка се стигна и до нещо, което възбуди истинския интерес на заместник-директора — данни за трансфер на пари, извършен от името на една от многобройните дъщерни фирми на Спалко в Будапеща. Сумата беше изпратена за закупуване на оръжие от нелегална руска мафиотска групировка, действала на територията на Вирджиния до намесата на детектив Харис.

Час по-късно Линдрос разполагаше с две копия от документа, разпечатани от файловете, които Хърн му изпрати по имейла. Линдрос се качи в колата си и се отправи към дома на шефа си. От предишната вечер Стария беше на легло, повален от грип. Сигурно е зле, помисли си Линдрос, след като не е на работа по време на кризата с конференцията по тероризма.