Ерик Лустбадер - Наследството на Борн

Спалко продължи към следващия завой, Борн го следваше от разстояние. Оказа се, че веднага след това има друг завой в обратната посока и за да не изгуби обекта, въпреки по-големия риск Борн даде газ. Вече навлизаше в завоя, когато долови звука. Беше мек и познат, надвика пърпоренето на вятъра — изстрел от собствения му керамичен пистолет. Предната му лява гума гръмна и джипът се завъртя. Борн мярна Спалко, който вече тичаше към колата си, стиснал пистолета в ръка. Гледката бързо му избяга и трябваше да се съсредоточи върху овладяването на колата, която се приближаваше застрашително до стръмния скалист бряг.

Изключи от скорост, но не беше достатъчно. Трябваше да спре и двигателя, но нямаше как да го направи без ключ. Задните гуми излязоха от пътя. Борн откопча предпазния колан и се подготви, в същия миг джипът изхвърча от скалата. Полетя във въздуха, превъртя се два пъти. Непогрешимият остър мирис на нажежен метал го блъсна в носа, примесен с парливата миризма на запалена гума.

Борн скочи миг преди джипът да се разбие в земята, превъртя се, в това време колата се вряза в една щръкнала скала, разхвърчаха се отломки. Изригнаха пламъци, на чиято светлина той успя да види в залива кораб, акостирал с нос към брега.

Спалко се спусна като бесен по стръмния път към залива. Хвърли поглед през рамо и видя обвития в пламъци джип. „Приятно пътуване в ада, Джейсън Борн. Най-сетне си мъртъв“, каза си. Но споменът за Борн щеше да го гризе още дълго. Защото той беше човекът, който осуети плановете му. И сега Спалко не разполагаше нито с NX20 , нито с услужливите чеченци, които бе разигравал както си ще. Толкова месеци стратегии и планиране отидоха напразно!

Спалко слезе от колата и забърза през застлания с водорасли бряг. Въпреки че приливът беше във връхната си точка, а рибарският кораб беше доста близо до брега, към Спалко приближаваше гребна лодка. Той бе успял да се свърже с капитана веднага щом проби кордона около хотела. На борда на рибарския кораб бяха останали само двама души — капитанът и помощник-капитанът. Щом лодката достигна брега, Спалко скочи в нея, а помощник-капитанът натисна с греблото.

Спалко беше бесен и краткото, потискащо пътуване към рибарския кораб премина в тягостно мълчание.

— Пригответе се за отплаване, капитане — заповяда, щом стъпи на борда.

— С цялото ми уважение, сър — отвърна онзи, — но какво ще стане с останалите от екипажа?

Спалко го сграбчи за дрехата.

— Дадох ви заповед, капитане. Очаквам да я изпълните.

— Тъй вярно, сър! — избоботи капитанът и в очите му проблесна ядно пламъче. — Но в такъв случай, тъй като сме само двама, подготовката ще отнеме повечко време.

— Ами тогава се залавяйте за работа, мамка му! — изруга Спалко и слезе в каютата си.

Водата беше леденостудена и черна като подземието на хотела. Борн осъзнаваше, че трябва да се качи на борда на кораба по най-бързия начин. След трийсет секунди пръстите на ръцете и краката му изтръпнаха; още трийсет секунди и престана изобщо да ги чувства.

Двете минути, за които стигна кораба, му се сториха най-дългите в живота. Протегна ръка да хване намасленото буксирно въже и се изкатери по него. Докато движеше ръцете си нагоре по въжето, потръпна на режещия вятър.

Ситуацията му беше адски позната. Ноздрите му поглъщаха дъха на морето, солената вода съхнеше по кожата му — сякаш не беше в Исландия, а в Марсилия; сякаш не се опитваше да се качи на рибарски кораб, за да залови Степан Спалко, а тайно се промъкваше на луксозна яхта, за да екзекутира прословутия международен убиец Карлос. Именно в Марсилия започна всичко. Там, след яростната ръкопашна схватка с Карлос, Борн изхвърча зад борда, шокът от преживяната стрелба, фактът, че за малко не се удави, унищожиха голяма част от паметта му, лишиха го от целия му дотогавашен живот.

Докато се прехвърляше през планшира върху палубата на рибарския кораб, усети как го пронизва страх, който едва не го парализира. Предишния път се провали. Почувства се адски уязвим, сякаш не се надяваше да успее. Едва не се разколеба, но в този момент в главата му изникна образът на Хан, спомни си неговия въпрос при първата им среща в парка — „Кой си ти?“. Все още имаше чувството, че Хан не знае отговора и че ако Борн не му помогне да го открие, той няма да се справи сам. Мисълта за Хан извика и една по-скорошна картина — случилото се в отоплителната станция. Тогава, докато сваляше дулото на автомата си от Зина, Хан сякаш се раздели и с вътрешния си гняв.