Ерик Лустбадер - Наследството на Борн

Хан бутна панела от тавана и се набра на мускули, за да се пъхне в дупката.

— Време? — попита Борн.

— Петнайсет секунди — отвърна Хан и изчезна.

Борн се обърна. Преброи до десет и като се показа зад ъгъла, откри стрелба. В следващия миг се сепна и автоматът му заглъхна. Усети как сърцето му бие болезнено в гърдите. Двамата чеченци бяха свалили защитните си костюми и напуснали прикритието на колоната, стояха срещу него. Чак сега видя, че са жени. Около кръста и на двете имаше колани от свързани пакети С4.

— Боже мили! Хан! Носят колани с експлозиви!

В същия миг светлината угасна. Хан беше прекъснал електричеството.

Веднага след като стреля, Арсенов се втурна презглава към чеченеца и го улови, преди онзи да е докоснал пода. В стаята имаше още двама души — Спалко и Зина. Прикрит зад мъртвия си другар, Арсенов откри огън. Зина! Тя заотстъпва, но ръката й продължи яростно да натиска спусъка и автоматичният огън помете тялото на мъртвия чеченец.

Пронизан от силна болка в гърдите, Арсенов облещи очи, в следващия миг тялото му изтръпна. Лампите угаснаха, той остана да лежи на пода, пълните му с кръв дробове изгъргориха. Като насън чу вика на Зина, разрида се от мъка по всичките си изгубени сънища, по бъдещето, което няма да дойде. Животът го напусна с въздишка, както бе дошъл, стоварвайки върху плещите му всички трудности, препятствия и болки.

Над подземието надвисна мъртвешка тишина. Сякаш времето бе спряло. Борн, насочил оръжието си в тъмнината, чу накъсаното дишане на двете жени бомби. Долови страха им, но наред с това и мрачната им решителност. Усетят ли, че той прави крачка към тях, мръдне ли Хан над главите им, мигновено ще детонират експлозивите, вързани около кръста им.

Беше напрегнал слуха си до краен предел и не след дълго долови меки, почти безшумни стъпки по тавана, които заглъхнаха така светкавично, както се бяха появили — Хан. Борн знаеше, че другият отвор към електрическата инсталация се намира горе-долу над вратата на отоплителната станция. Веднага разбра какво е намислил Хан. Щяха да са им нужни железни нерви и непоклатима ръка — и на двамата. Борн беше въоръжен с АР-15 с къса цев, която компенсираше отклонението с удивителна мощ на удара. Патроните бяха 223 калибър и изхвърчаха от дулото със скорост, надвишаваща осемстотин метра в секунда. Борн пристъпи безшумно напред, но доловил движение в мрака пред себе си, застина на място. Сърцето му се беше качило в гърлото. Дочу нещо. Съскане? Шепот? Стъпки? После пак настъпи тишина. Притаи дъх и се съсредоточи върху дулото на оръжието си.

Къде ли е Спалко? Дали вече е използвал биологичното оръжие? Дали смята да довърши мисията си, или ще зареже всичко и ще избяга? Тъй като не можеше да си отговори на тези въпроси, се постара да ги изтласка от мислите си. „Съсредоточи се, рече си, успокой се, дишай дълбоко и равномерно, все едно медитираш — слей се с оръжието.“

В следващия миг го видя. Фенерчето на Хан блесна в очите на едната жена и я ослепи. Нямаше време за мислене. Пръстът му беше върху спусъка — натисна го инстинктивно. Картечният огън озари коридора, Борн видя как главата на жената изхвърча от раменете й, плисна кръв и пихтия от мозък и кости.

Веднага скочи, оглеждайки се за втората жена. Лампите светнаха и Борн я видя — лежеше до другарката си безжизнена, с прерязано гърло. Миг по-късно Хан скочи от отвора в тавана и двамата заедно влязоха в отоплителната станция.

Малко преди това в тишината, която миришеше на барут, кръв и смърт, Спалко падна на колене, опипвайки около себе си да намери Зина. Тъмнината го свари неподготвен. На тъмно нямаше как да извърши деликатната операция по вкарването на дулото на NX20 във вентила на отоплителната тръба.

Протегна ръка и заопипва пода. Не бе обърнал внимание на точното й местоположение, не знаеше къде е застанала, пък и вероятно се бе преместила, щом е видяла Арсенов да връхлита в стаята. Чеченецът прояви находчивост, като използва мъртвото тяло на свой другар за предпазен щит, но Зина го надигра и успя да го убие въпреки това. Беше сигурен, че е жива, чу вика й.

Застина в очакване, спокоен, че жените камикадзе ще го защитят от неочакваните нападатели в коридора. Дали е Борн? Или Хан? Беше срамно да признае, че неизвестността, дебнеща в коридора, го плаши. Врагът, който и да е той, беше разгадал схемата му за отклоняване на вниманието, беше стигнал до уязвимата отоплителна станция по своя собствена логика. С притеснение усети как в сърцето му се надига паника, после чу накъсаното дишане на Зина и като че се поуспокои.