Ерик Лустбадер - Наследството на Борн

Малко преди десет вечерта Джейми Хъл се насочи към апартамента на президента, очевидно притеснен. Първо, тази история с хепатита, която ги сполетя съвсем изневиделица. А сега и неочакваната среща при президента.

Огледа се и видя агентите от тайните служби, които охраняваха държавния глава. По-надолу по коридора бяха агентите от руската Федерална служба за сигурност и арабите, които охраняваха своите делегации. Всички те от съображения за сигурност и за улеснение на екипите бяха настанени в едно и също крило на хотела.

Хъл мина през вратата, охранявана от двама агенти от тайните служби, които му заприличаха на огромни и внушителни сфинксове, и влезе в апартамента. Президентът крачеше неспокойно напред-назад и диктуваше на две от сътрудничките си, а прессекретарят нахвърляше бързи бележки на компютъра си. Вътре имаше още трима агенти от тайните служби. Те не позволяваха на президента да се приближава до прозореца.

Топ охранителят изчака безропотно, докато президентът освободи служителите от пресслужбата, които се изнизаха в индийска нишка към съседната стая.

— Джейми! — усмихна се широко президентът и протегна ръка. — Радвам се, че дойде. — Здрависаха се и той покани Хъл да седне, след което се настани срещу него.

— Разчитам на теб, Джейми, да приключим конференцията без инциденти.

— Мога да ви уверя, сър, че всичко е под контрол.

— Дори Карпов?

— Не ви разбирам, сър?

Президентът се усмихна.

— Чух, че двамата с Карпов не се разбирате много.

Хъл преглътна, питайки се дали му кроят шапка за уволнение.

— Имахме леки търкания, но вече всичко е изгладено.

— Радвам се да го чуя — продължи президентът. — И бездруго Александър Евтушенко ми създава достатъчно главоболия. Не искам допълнително да изострям отношенията ни заради неговия шеф на сигурността. — Опря длани в бедрата си и стана. — И така, шоуто започва в осем утре сутринта. Чака ни още доста работа. — Докато Хъл се изправяше, президентът му подаде ръка. — Никой не знае по-добре от мен колко опасности може да крие подобно мероприятие, Джейми. Но както всички знаем, няма връщане назад.

Навън в коридора мобилният телефон на Хъл иззвъня.

— Къде си, Джейми? — излая в ухото му директорът на ЦРУ.

— Тъкмо излизам от среща с президента. Остана доволен да разбере, че държа нещата под контрол, включително другаря Карпов.

Вместо да се зарадва, директорът занарежда с още по-тревожен глас.

— Слушай ме внимателно, Джейми. Случи се нещо, което налага да те информирам незабавно.

Хъл бързо се огледа и се оттегли встрани, за да не го чуят агентите от тайните служби.

— Оценявам доверието ви, сър.

— Става въпрос за Джейсън Борн — прекъсна го директорът. — Оказа се, че не е загинал в Париж.

— Моля? — За момент Хъл се почувства смазан. — Борн е жив?

— Не само е жив, ами е и във форма. Искам да запомниш добре какво ще ти кажа, Джейми — това обаждане, този разговор никога не ги е имало. Ако споменеш пред някого, аз ще отрека, след което ще ти съдера задника — разбрахме ли се?

— Напълно, сър.

— Нямам представа какво ще предприеме Борн оттук нататък, но нещо все ме кара да мисля, че Рейкявик влиза в плановете му. Може да е убил Алекс Конклин и Мо Панов, може и да не е, но със сигурност е елиминирал Кевин Маккол.

— Господи. Познавах Маккол, сър.

— Всички го познавахме, Джейми. — Стария се прокашля. — Не можем да допуснем това да остане безнаказано.

Яростта на Хъл мигновено се изпари, за да бъде заменена от чувство на неописуемо въодушевление.

— Оставете това на мен.

— Действай внимателно, Джейми. Първата ти и най-важна задача е сигурността на президента.

— Разбирам, сър. Напълно. Но можете да сте сигурен, че ако Джейсън Борн се появи, няма да напусне хотела.

— Напротив, нека го напусне — приключи разговора Стария, — но с краката напред.

Двама членове на чеченската група чакаха пред фургона на енергото, когато от ъгъла се появи автомобил на здравните служби, изпратен в хотел „Ошкюхлид“. Фургонът беше паркиран на отсрещната страна на улицата и ограден с оранжеви пластмасови конуси, служителите изглеждаха погълнати от работата си.

Медицинската кола спря рязко.

— Какви ги вършите? — попита един от служителите. — Имаме спешен случай.

— Майната ти, дребосък! — озъби му се на исландски един от чеченците.

— Моля?! — онзи изскочи от колата.

— Да не си сляп? Имаме важна работа. Мини от майната си, ако щеш.