Ерик Лустбадер - Наследството на Борн

Минаха през охраната без инциденти. Най-сетне се озоваха в хотела.

Спалко си помисли, че е настъпил моментът да се раздели с Арсенов. Той назряваше отдавна, откакто Спалко установи, че не може да търпи слабостта на чеченеца. Веднъж Арсенов му каза, че не е терорист, а човек, който иска народът му да има това, което заслужава. Подобна детинска вяра беше непростима грешка. Колкото и да се самозаблуждава, Арсенов трябва да приеме истината. А тя е, че независимо дали ще моли за пари, за освобождаване на затворници или за връщане на територии, той си остава терорист не заради методите, които използва, а заради целите, които иска да постигне. Не получи ли каквото желае, Арсенов убива. При това наред, и врагове, и цивилни граждани — мъже, жени, деца… Все му е едно. Той сее ужас и жъне смърт.

Спалко му нареди да придружи Ахмет, Карим и една от жените до подстанцията на вентилационната и климатизационната система на конферентната зала. Наложи се малка промяна в плана. Според предварителните уговорки този екип трябваше да се ръководи от Магомет. Но той беше мъртъв и като отговорен за смъртта му Арсенов прие задачата без въпроси и оплаквания.

— От момента, в който фургонът мине през охраната, разполагаме точно с трийсет минути — повтори Спалко. — Изтече ли половин час, ще дойдат да ви търсят — вече се убедихме лично. — Погледна си часовника. — Което означава, че имаме точно двайсет и четири минути, за да приключим мисията.

Щом Арсенов потегли с останалите от екипа си, Спалко дръпна Зина настрани.

— Нали си наясно, че повече няма да го видиш жив?

Тя кимна утвърдително с русата си глава.

— Някакви неприятни чувства?

— Напротив — облекчение — отвърна тя.

Спалко кимна.

— Да вървим. — Забързаха по коридора. — Нямаме време за губене.

Хасан Арсенов моментално пое ръководството над малката група. Задачата им беше от основно значение и той възнамеряваше да я изпълни както подобава. Свърнаха зад ъгъла и видяха дежурния от охраната на поста му пред решетката на огромната тръба.

Насочиха се право към него.

— Стой на място! — Спря ги той и стисна автомата си.

Те застанаха пред него.

— Ние сме от енергото — рече Арсенов на исландски, но видял празния поглед на пазача, повтори казаното и на английски.

Онзи смръщи чело.

— Тук няма отоплителни съоръжения.

— Знам — отвърна Ахмет, сграбчи автомата на онзи с едната си ръка, докато с другата блъсна главата му в решетката зад него. Карим и жената се приближиха, но Ахмет продължи да блъска с приклада нещастника, въпреки че беше ясно, че онзи е в безсъзнание и едва ли ще се съвземе в близките часове.

— Дай ми оръжието, Ахмет!

Чеченецът хвърли автомата към Арсенов и започна да рита пазача в лицето. Шурна кръв, замириса на смърт.

Арсенов насила откъсна Ахмет от жертвата му.

— Дам ли ти заповед, ще я изпълняваш, иначе ще ти извия врата.

Задъхан, Ахмет го изгледа яростно.

— Движим се по график — продължи Арсенов разпалено. — Няма време да задоволяваш долните си страсти.

Ахмет оголи зъби и се изсмя. Дръпна се от хватката на Арсенов и отиде да помогне на Карим да свалят решетката. Хвърлиха пазача в шахтата, после един по един пропълзяха след него. Ахмет, който се пъхна последен, върна решетката на мястото й.

Трябваше да пропълзят покрай пазача. Пътьом Арсенов допря пръст в сънната му артерия.

— Мъртъв е — обяви.

— Е, и? — войнствено попита Ахмет. — До сутринта и бездруго всички ще са трупове.

Запълзяха на колене и длани и не след дълго се озоваха пред разклонението. Пред тях започваше вертикална шахта. Извадиха въжетата и екипировката за спускане. Опряха в отвора лост и окачиха въжето, като го спуснаха надолу в шахтата. Арсенов тръгна пръв, уви въжето около лявото си бедро и го преметна през дясното. Започна да се придвижва надолу с равномерно темпо. По лекото раздрусване на въжето разбра кога всеки от екипа е тръгнал надолу.

Щом пристигна над първата разпределителна кутия, Арсенов спря. Светна си с миниатюрно фенерче и обиколи с концентрирания сноп стената на шахтата, осветявайки телефонните и електрическите кабели. Сред плетеницата от кабели забеляза нещо ново.

— Топлинен сензор — извика нагоре.

Карим, специалистът по електроника, беше точно над него. Докато Арсенов осветяваше стената с фенерчето си, другият извади клещи и парче жица с крокодилчета в двата края. Внимателно се прехвърли от долната страна на Арсенов и застана точно преди обхвата на действие на датчика. Ритна с единия крак и се залюля към стената, хвана се за сноп кабели. Пръстите му заровичкаха, преряза една жица и щракна крокодилчето за нея. После оголи жилото на съседен кабел и прикачи другото крокодилче.