Ерик Лустбадер - Наследството на Борн

— Ами, сещаш се. Сигурно колегите са ти подмятали, все пак си бил женен за тайландка.

— Обичах Дао с цялото си сърце.

— Мари не е тайландка, нали?

— Човек не избира в кого да се влюби, Хан.

Настъпи кратка пауза, след което в напрегнатата тишина, която се настани помежду им, Хан подхвана с небрежен тон, сякаш му е хрумнало в последния момент.

— И не на последно място, имал си две деца със смесена кръв.

— Никога не съм възприемал нещата от такава гледна точка — отвърна Борн монотонно. Сърцето му се късаше, защото долавяше болезнената нишка, изтъкала този въпрос. — Обичах Дао, обичах ви двамата с Алиса. Господи, та вие бяхте целият ми живот. В седмиците и месеците след това едва не се побърках. Бях съкрушен, не знаех дали имам сила да продължа. Ако не бях срещнал Алекс Конклин, вероятно не бих направил нито крачка напред. И въпреки това ми отне години, изпълнени с тежки, мъчителни усилия, докато успея да се възстановя, поне частично.

Млъкна, заслушан в дишането на двамата. Пое си дълбоко дъх и продължи:

— Мисълта, която не успях да преодолея, с която така и не се преборих, е, че трябваше да съм там, с вас, да ви защитя.

Хан го изгледа продължително, но напрежението беше изчезнало, нещо се беше променило безвъзвратно.

— Ако беше с нас, щеше да загинеш.

Обърна се, без да каже нито дума повече, и в последния възможен миг Борн видя в очите му Дао. И разбра по един дълбок и категоричен начин, че светът се е променил.

В Рейкявик като във всеки цивилизован град по света заведенията за бързо хранене бяха доста разпространени. Всеки ден те, както и ресторантите от по-висок клас, се зареждаха с пресни меса, риба, зеленчуци и плодове. „Хафнарфьордур — пресни плодове и зеленчуци“ беше сред основните доставчици на местните вериги за бързо хранене. Фургонът на компанията, който беше спрял пред „Кебап Хьолин“ в центъра рано сутринта, натоварен с марули, арпаджик и праз, беше сред многото, които ежедневно кръстосваха града. Съществената разлика беше, че за разлика от останалите, конкретно този фургон не беше изпратен от „Хафнарфьордур“.

До късния следобед всичките три подразделения на университетската болница „Ландспитали“ бяха обсадени от хора, чието здравословно състояние непрекъснато се влошаваше. Лекарите започнаха да съобщават все по-притеснителни цифри на заболелите, едва смогваха да обработят кръвните им проби. До вечерта резултатите потвърдиха, че градът е пред епидемия от хепатит А.

Министерството на здравеопазването мобилизира всичките си сили, за да се справи с разрастващата се криза. Работата им бе възпрепятствана от няколко важни фактора: светкавичното разпространение на изключително опасна разновидност на болестотворния вирус, трудностите, свързани с проследяването на възможните хранителни продукти, които евентуално са донесли вируса, и макар никой да не го споменаваше гласно, явно всеки си го мислеше, за съсредоточеното общественото внимание върху Рейкявик поради международната конференция. Сред храните с най-висока степен на подозрение беше празът — виновник за последните сериозни инвазии на хепатит А в Съединените щати, но празът беше основна съставка във всички заведения за бързо хранене и, разбира се, не можеха да забранят месото и рибата.

До късна нощ разпитваха собствениците на всички компании, търгуващи с пресни зеленчуци, изпращаха екипи да проверяват складовете, контейнерите и фургоните на всеки търговец, включително „Хафнарфьордур“. За своя изненада и разочарование обаче, колкото и да ровеха, с напредването на часовете бяха принудени да признаят, че не са се приближили и на йота до откриването на източника на заразата.

В съответствие с резултатите, малко след девет вечерта Министерството на здравеопазването направи публично изявление. Рейкявик беше обявен за застрашен от епидемия от хепатит А. Тъй като източникът на инфекцията още не бе открит, поставиха града под карантина. Над всички бе надвиснала опасността от повсеместна епидемия, което не можеха да си позволят в началото на конференцията по тероризма и при вниманието на световната общественост, приковано към града. В интервюта по радиото и телевизията местните политици се опитваха да успокоят развълнуваната общественост, че са взети всички мерки за овладяването на вируса. Непрекъснато повтаряха, че министерството е насочило всичките си усилия за осигуряване безопасността на населението.