Ерик Лустбадер - Наследството на Борн

Карпов взе документа, който шофьорът покорно подаде на дежурния от охраната, огледа го.

— За какво става въпрос? — попита с типичния си нахакано-агресивен тон.

— Рутинна проверка на геотермичните ресурси, извършвана на всеки три месеца — безучастно отвърна шофьорът.

— Задължително ли е да се направи точно сега? — Карпов стрелна с очи русия шофьор.

— Да, сър. Системата ни свързва целия град. Ако не осъществяваме периодична поддръжка, излагаме на риск цялата мрежа.

— Не можем да допуснем подобен срив — намеси се Хъл. Кимна на един от охраната. — Провери фургона. Ако всичко е наред, пусни ги.

Отдалечи се от фургона, Карпов го последва.

— Не я обичаш тази работа, нали? — попита го руснакът.

Забравил за миг линията си на поведение, Хъл се завъртя на пети и се озъби насреща му.

— Напротив, много си я харесвам даже. — Но веднага се усети и се усмихна момчешки. — Е, добре, хвана ме. Да ти призная, предпочитам да имам възможност да използвам, как да се изразя, способностите си, свързани с физическите ми умения и качества.

Карпов кимна, очевидно успокоен.

— Разбирам. Няма по-приятно усещане от извършването на перфектно убийство.

— Именно — ангажирано се включи Хъл. — Да вземем например последната заповед за унищожение. Какво не бих дал да открия Джейсън Борн и да пусна куршум в главата му.

Гъстите вежди на руснака се повдигнаха.

— Имам чувството, че тази заповед те засяга лично. Не бива да допускаме подобна емоционална обвързаност, приятелю. Това пречи на добрата преценка.

— Майната й на добрата преценка. Борн ми отне онова, за което мечтаех най-силно — онова, което ми принадлежеше по право.

Карпов се замисли за миг.

— Явно съм останал с погрешно впечатление за теб, добри ми друже, господин Хъл. Май излиза, че си повече боец, отколкото си мислех. — Потупа американеца по гърба.

— Какво ще кажеш да се съберем на бутилка водка и да си разказваме бойни истории?

— Не е невъзможно — отвърна Хъл и изпрати с очи фургона, който се изгуби във вътрешността на хотела.

Степан Спалко, който пътуваше във фургона на „Енергоснабдяване“, Рейкявик, се беше дегизирал с цветни контактни лещи, а с помощта на каучукова отливка беше направил носа си огромен и грозен. Слезе от фургона и каза на шофьора да изчака. В едната си ръка държеше подложка, върху която беше прикрепен документът за поръчката, в другата стискаше куфарче с инструменти. Потъна в лабиринта във вътрешността на хотела. Знаеше пътя си през сложния комплекс от коридори по-добре от повечето служители, които обикновено се ориентираха само в участъка, за който се грижат.

Отне му дванайсет минути, докато стигне до нужното място. За това време го спряха за проверка четири пъти, въпреки че си носеше пропуска, окачен на видно място на гащеризона. Тръгна по стълбите, слезе три нива под земята, където го провериха още веднъж. Намираше се достатъчно близо до ключова подстанция на отоплителната система, така че присъствието му беше оправдано. Въпреки това поради близостта до шахтата на вентилационната и климатизационната система, обслужваща залата, в която щеше да се проведе конференцията, лостовият настоя да го придружи.

Спалко спря пред една разпределителна кутия и я отвори. Усещаше зоркия поглед на мъжа зад себе си като ръка на гърлото си.

— От колко време сте тук? — попита той на исландски, докато отваряше куфарчето, което носеше със себе си.

— Случайно да говорите руски? — попита в отговор мъжът.

— Да, случайно говоря. — Спалко започна да ровичка из нещата си. — Та въпросът ми беше, откога сте тук — има ли две седмици?

— Вече три — отвърна онзи.

— И за това време видяхте ли нещо от прекрасната ми родина Исландия? — Откри каквото търсеше сред множеството инструменти и го извади. — Знаете ли нещо за нея?

Руснакът поклати глава, което Спалко използва като повод да се впусне в дълъг монолог.

— Е, в такъв случай позволете ми да ви дам някои сведения. Исландия е остров, разположен върху площ от сто и три хиляди квадратни километра със средна надморска височина около петстотин метра. Най-високият й връх, Хванадалсхнукюр, се издига на две хиляди сто и деветнайсет метра, а над единайсет процента от страната е покрита с ледници, сред които Ватнайокютъл, най-големият в Европа. Парламентарният ни орган се нарича алтинг, състои се от шестдесет и трима души, които се избират на всеки четири…

Гласът му затихна, щом руснакът, отегчен до крайност от екскурзоводската лекция, обърна гръб и се отдалечи. Спалко моментално се залови за работа, извади пластина с четири крачета, които притисна в два снопа кабели, докато беше напълно сигурен, че са пробили изолацията.