Ерик Лустбадер - Наследството на Борн

Хан скочи към близкото въже и се покатери по него. Стигна до четвъртия етаж и моментално се зае да елиминира магнитната ключалка. В този момент асансьорът достигна дъното на шахтата в подземния етаж на сградата. Вследствие на удара люкът на тавана се разтресе и бомбата избухна. В шахтата лумна огън. Миг преди изригналата лава да го достигне, Хан успя да пребори механизма и се хвърли през вратата.

Вестибюлът на четвъртия етаж беше облицован в изискан кремав мрамор. От матовите аплици на стената струеше мека светлина. Хан се изправи. На няколко крачки пред него стоеше Анака. Стори му се изненадана, а вероятно беше и доста изплашена. Явно нито тя, нито Спалко бяха очаквали да го видят на четвъртия етаж. Той се усмихна безмълвно и се хвърли към нея. Не можеше да ги обвинява — извършеното от него беше истински подвиг.

Анака побърза да се шмугне зад една врата. Затръшна я и превъртя ключа. Знаеше, че трябва на всяка цена да се добере до Борн и Спалко, но Анака се бе превърнала във фактор, който не можеше да си позволи да пренебрегва. Докато летеше към вратата, извади набор от шперцове. Пъхна първия и зачовърка механизма. След няма и петнайсетина секунди вратата прещрака, Анака още не беше успяла да стигне до отсрещната стена. Хвърли му стреснат поглед през рамо и побърза да се измъкне през другата врата и да я затръшне зад себе си.

По-късно, когато се връщаше назад в ситуацията, Хан си казваше, че би трябвало да се досети по изражението й. Анака никога не бе показвала страх. Все пак Хан застана нащрек в малката стая, която му се стори доста застрашителна, квадратна, безлична, без нито един прозорец. Изглеждаше недовършена, прясно боядисана в мъртвешко бяло — дори резбованите корнизи. Никакви мебели, абсолютно нищо. Но се усети твърде късно, съскането вече беше започнало. Огледа се и видя клапите високо горе на тавана — от тях изтичаше газ. Притаи дъх и отиде при отсрещната, врата. Успя да вкара шперца, но не и да отвори. Сигурно има външно резе, помисли си, и веднага изтича до вратата, през която беше влязъл. Натисна дръжката и установи, че и тук е пуснато резе отвън.

Газът започна да изпълва залостената стая. Беше в капан.

До чинията от фин порцелан, по която тук-там бяха останали трохи, и чашата със столче с утайка от бордото Степан Спалко беше подредил вещите, конфискувани от Борн — керамичен пистолет, мобилния телефон на Конклин, пачка банкноти и джобно ножче.

Окървавен и пребит, Борн от няколко часа беше изпаднал в делта медитация — първо, за да се пребори с агонизиращите вълни на болката, които разтърсваха тялото му при всеки нов допир на инструментите на Спалко; второ, за да защити и съхрани вътрешната си енергия; и накрая, за да преодолее изтощителните последици от мъченията и да съхрани силите си.

В изпразненото му съзнание витаеха мисли за Мари, Алисън и Джейми, които проблясваха като пламъчета. Но картината, която виждаше най-ясно, бяха епизоди от живота му в слънчевия Пном Пен. Съзнанието му, успокоено до пълна безметежност, възкреси Дао, Алиса и Джошуа. Хвърляше топка към Джошуа, показваше му как да я лови с ръкавицата, която му бе донесъл специално от Щатите, после Джошуа се обърна към него и рече: „Защо се опита да ни заместиш? Защо не ни спаси?“ За миг се обърка, после в главата му увисна лицето на Хан, сякаш пълна месечина в беззвездно небе. Хан отвори уста: „Ти се опита да повториш Джошуа и Алиса. Дори използва първите букви на имената им.“

Искаше да се изтръгне от наложената насила медитация, да избяга от крепостта, която бе издигнал, за да съхрани себе си от най-ужасните последици от действията на Спалко. Беше готов на всичко, за да загърби това лице, което му отправяше обвинения, което го караше да изпитва смазваща вина.

Вина.

Бягаше от собствената си вина. Откакто Хан му призна истинската си самоличност, все бягаше от истината, както беше избягал от Пном Пен — колкото му държат краката. Помисли си, че бяга от сполетялата го трагедия, но истината беше, че бяга от товара на непосилната вина. Беше се оказал неспособен да защити семейството си, когато те имаха най-голяма нужда от него. Затръшна вратата на истината и избяга.

Бог да му е на помощ. Той е страхливец — както го нарече Анака.

Кървясалите очи на Борн проследиха как Спалко слага парите му в джоба си и взима пистолета.

— Използвах те, за да отклоняваш от мен вниманието на хрътките на световните разузнавателни организации. И ти се справи чудесно. — Насочи пистолета на Борн между очите му. — За жалост ти изпълни мисията си. — Показалецът му опря в спусъка.