Ерик Лустбадер - Наследството на Борн

— И не забравяй — не закъснявай за срещата си.

— Ами ти? Не можеш да влезеш там.

— Колкото по-малко знаеш, толкова по-добре — поклати глава Хан.

Знамената плющяха в безкрайната исландска утрин, облени в щедра слънчева светлина и облъхнати от мириса на горещите минерални извори. В единия край на летище „Кефлавик“ беше издигнато здраво скеле, поддържащо огромен подиум, опасан с кабели. Мястото беше избрано като най-надеждно, след изричното съгласие на Джейми Хъл, Борис Илич Карпов и Файед ас-Сауд. Никой от тримата, дори другарят Борис, не беше доволен от идеята държавните глави да се появят на толкова оживено и открито място, но по този въпрос президентите бяха категорични и единодушни. Общото им мнение беше, че не само е задължително да покажат дух на добра воля и сътрудничество пред широката публика, но и да демонстрират пълна липса на страх. Всички осъзнаваха ясно риска от атентат, след като заемат позиции на платформата; даваха си сметка и за многократното покачване на този риск непосредствено преди началото на конференцията по тероризма. Но явно всеки от тях го беше приел за част от работата си. Ако си решил да променяш света, неизменно ще се сблъскаш с хора, които искат да ти попречат.

И така, сутринта на откриването на конференцията, знамената на Съединените щати, Русия и четирите най-влиятелни ислямски държави плющяха на режещия вятър, отпред на подиума беше окачен транспарант с логото на конференцията, което бе внимателно обмислено от голям екип специалисти; целият район беше под желязна охрана, на всеки възможен стратегически наблюдателен пост имаше поставен снайперист. Присъстваха представители на пресата от цял свят. Всички бяха предупредени да се явят два часа преди началото на пресконференцията. Журналистите бяха педантично обискирани и сканирани, документите — проверени. Освен това им вземаха пръстови отпечатъци и вкарваха имената им в няколко бази данни. Фотографите бяха предупредени да не зареждат фотоапаратите си предварително, защото ще бъдат прекарани през рентгенови лъчи, всяко филмче ще бъде прегледано, а всеки фотограф ще трябва да зареди фотоапарата си пред очите на служител от охраната. Мобилните телефони бяха конфискувани, описани подробно и изнесени извън периметъра, а собствениците им щяха да си ги получат след края на пресконференцията. Всички разпоредби се изпълняваха стриктно и без претупване.

На платформата стъпи президентът на Съединените щати, придружаван плътно от Джейми Хъл и кордон от агенти от тайните служби. Слушалка, пъхната в ухото на Хъл, му осигуряваше постоянна връзка с всички членове от екипа, както и с руския и арабския му колега. Непосредствено след американския президент се появи Александър Евтушенко, президентът на Русия, придружаван от Борис и орда агенти с мрачни лица от Федералната служба за сигурност. След това един по един излязоха и президентите на четирите ислямски държави, всеки под закрилата на собствената си служба за сигурност.

Тълпата, както и представителите на пресата, напираха напред, но бяха отблъснати назад от платформата с официалните лица. Последна проба на микрофоните, телевизионните камери вече работеха. Първи пред микрофона застана президентът на САЩ. Беше висок, представителен мъж с подчертан нос и будни очи.

— Уважаеми съграждани от целия свят — започна той властно и авторитетно, с глас, ошлайфан в безброй важни срещи на високо равнище, изчистен от всякакви нотки на войнственост след множество пресконференции и излъскан до блясък от задушевните беседи в „Роуз Гардън“ и „Кемп Дейвид“, — днес е велик ден за световния мир и международната борба за справедливост и свобода срещу насилието и тероризма.

Днес за пореден път стоим на кръстопът в историята на света. Ще допуснем ли човечеството да бъде захвърлено в мрачните дебри на страха и безкрайната война, или ще се обединим, за да уцелим врага, където и да се крие той, право в сърцето?

Силите на тероризма са се обединили срещу нас. Не си правете илюзии — тероризмът е хидрата на днешния ден, многоглавото чудовище. Ние не се самозалъгваме, че пътят, по който сме поели, ще бъде лек и безпрепятствен, но нищо не може да ни попречи да продължим напред, водени от едно общо, съгласувано усилие. Единствено с общи сили можем да унищожим многоглавото чудовище. Единствено с общи усилия можем да направим света по-сигурен за всеки негов гражданин.

Речта на президента завърши с взрив от аплодисменти. Той отстъпи микрофона на руския си колега, който, в общи линии, каза същото и на свой ред предизвика бурни ръкопляскания. Четиримата арабски лидери се изказаха един след друг и макар техните слова да бяха по-премерени, те също засегнаха необходимостта от общи усилия в борбата с тероризма и унищожаването му — веднъж завинаги.