Ерик Лустбадер - Наследството на Борн

— Вие ли сте Итън Хърн? — Той кимна и тя протегна ръка. — Анака Вадас.

От краткия допир Хърн установи, че ръкостискането й е силно и сухо. Спомнил си предупреждението на Хан, залепи на лицето си невинна въпросителна усмивка.

— Познаваме ли се?

— Приятелка съм на Степан. — Имаше ослепителна усмивка. — Имате ли нещо против да вляза или бързате?

— Имам среща — погледна си часовника — … след малко.

— Няма да ви бавя. — Тя се приближи до разтегаемия диван и седна, преметна крак връз крак. Изражението на лицето й, обърнато към Хърн, беше на човек, който е нащрек и в готовност.

Той се настани на стола си и го завъртя така, че да е с лице към нея.

— С какво мога да ви бъда полезен, госпожице Вадас?

— Не, мисля, че не ме разбрахте — жизнерадостно изчурулика тя. — Въпросът е как аз да ви бъда полезна.

— Права сте, не разбирам — поклати глава той.

Тя огледа стаята, тананикайки си нещо. Внезапно се наведе напред, опряла лакти в коленете си.

— Напротив, Итън, разбирате прекрасно. — Същата усмивка. — Е, добре, трябва да ви кажа, че знам нещо за вас, което дори Степан не знае.

Той върна въпросителното изражение на лицето си и разпери ръце с жест на безпомощност.

— Не преигравайте — прекъсна го тя. — Знам, че работите и за друг освен за Степан.

— Не ви…

Тя вдигна пръст към устните си.

— Видях ви вчера в гаража. Едва ли сте били там по здравословни причини, а дори да е така, наблюдавахте случващото се около вас с твърде активен интерес.

Той беше толкова втрещен, че изобщо не успя да отрече. Пък и какъв смисъл има? Беше го хванала натясно въпреки всички предпазни мерки, които беше взел. Погледна я. Наистина беше красива, но от нея се излъчваше и една страховита сила.

Тя килна глава.

— Не работиш за Интерпол — личи си по маниера ти. ЦРУ? Не, едва ли. Степан би разбрал, ако американците се опитваха да проникнат в организацията му. Е, за кого тогава?

Хърн не можеше да каже нито дума. Не беше способен да си отвори устата. Просто беше потресен от дъното на душата си, че тя вече знае — тази жена знаеше всичко.

— Не ме гледай като попарен, Итън. — Анака стана. — Честно да ти кажа, изобщо не ме засяга. Просто искам да се подсигуря, в случай че нещата тук се объркат. И осигуровката ми си ти. Засега нека просто приемем предателството ти за наша малка тайна.

Преди Хърн да се сети какво да й отговори, тя вече беше прекосила стаята и изчезнала навън. Той остана на мястото си, шокиран и вкаменен. Накрая все пак успя да се надигне, отиде до вратата, отвори я и огледа коридора в двете посоки, за да е сигурен, че жената наистина си е отишла.

После затвори вратата, отиде до дивана.

— Чисто е — рече.

Възглавниците се вдигнаха и той ги сложи на мокета. Талашитените плоскости, които покриваха механизма за разтягане, се размърдаха и той ги повдигна.

Отдолу, вместо матрак и скара, лежеше Хан.

Хърн осъзна, че е плувнал в пот.

— Знам, че ме предупреди, но…

— Спокойно. — Хан се измъкна от тясното като ковчег пространство. Хърн се беше издънил, но Хан беше зает с по-важни мисли, отколкото да си губи времето с наказания. — Просто не допускай тази грешка втори път.

Хан отиде до вратата и долепи ухо. Чуваха се само обичайните приглушени шумове от другите офиси на етажа. Беше облечен в черен панталон, обувки, риза и късо яке. На Хърн му се стори позаякнал в раменете, в сравнение с последната им среща.

— Сглоби дивана — заповяда му Хан — и се залавяй за работа, все едно нищо не се е случило. Среща ли имаш? Погрижи се да присъстваш, като при това не закъснявай. Всичко трябва да изглежда напълно нормално — както обикновено.

Хърн кимна и постави талашитените плоскости на мястото им, след което подреди отгоре възглавниците.

— Намираме се на шестия етаж — обясни, — твоята цел е на четвъртия.

— Покажи ми плана.

Хърн седна на компютъра си и показа плана на сградата.

— Само четвъртия етаж — рече Хан, наведен над рамото му.

Щом Хърн изпълни заповедта, Хан разгледа внимателно изображението.

— Това какво е? — посочи.

— Не знам. — Хърн се опита да го увеличи. — Прилича ми на празно пространство.

— Или пък е помещение в съседство със спалнята на Спалко.

— Само дето няма вход и изход — додаде Хърн.

— Любопитно. Дали пък господин Спалко не е направил някои корекции, за които не знаят дори архитектите му.

Наизустил разположението на етажа, Хан се извърна. Беше научил каквото му трябва, беше време да си намери скривалище. Вече при вратата, се обърна към Хърн.