Ерик Лустбадер - Наследството на Борн

Последва кратка размяна на въпроси и отговори, след което шестимата лидери се подредиха за снимка. Впечатляваща гледка, придобила още по-сърцераздирателен вид, когато мъжете стиснаха ръцете си и ги вдигнаха във въздуха в безпрецедентен акт на солидарност между Запада и Изтока.

Тълпата постепенно започна да се разпръсва, настроението беше приповдигнато. И дори най-скептично настроените журналисти и фотографи се съгласиха, че конференцията започва с надежден старт.

— Даваш ли си сметка, че сменям вече трети чифт гумени ръкавици?

Степан Спалко седеше на стола, от който преди време бе станала Анака, близо до очуканата и омазана с кръв маса. Пред него имаше сандвич с бекон, маруля и домати. Беше го открил по време на дългия възстановителен период между поредицата операции в Съединените щати. Сандвичът беше сервиран в чиния от фин порцелан, вдясно от която бе поставен кристален бокал, в който искреше прелестно бордо.

— Все едно. И бездруго стана късно. — Посочи стрелката на хронометъра на китката си. — Знаеш ли какво си мисля, господин Борн — че чудесното ми забавление е към своя край. Трябва да ти призная, че ми подари една изключителна нощ. — Избухна в смях. — Което, опасявам се, е повече, отколкото аз съм направил за теб.

Сандвичът му беше разрязан на два еднакви триъгълника, точно както го обичаше. Взе едната половинка и отхапа, задъвка бавно и с наслада.

— От мен да го знаеш, господин Борн, сандвичът с бекон, маруля и домати не струва, ако беконът не е прясно изпечен и по възможност нарязан на дебели ивици.

Преглътна, остави сандвича и вдигна чашата, отпи глътка вино, като преди да го глътне, оплакна цялата си уста. Бутна стола си назад и се приближи до Борн, който лежеше завързан на зъболекарския стол. Главата му беше клюмнала на гърдите, всичко около него беше оплискано в кръв.

Спалко повдигна главата на Борн с кокалчето на пръста си. Очите му, замъглени от безкрайната болка, бяха потънали в тъмни кръгове, лицето му сякаш бе останало без капка кръв.

— Преди да си тръгна, ще ти призная цялата ирония на ситуацията. Броени мигове ни делят от триумфалната ми победа. Все едно какво знаеш. Няма никакво значение дали си ми казал, или не си ми казал информацията си. Важното е, че си тук при мен на сигурно място и че не можеш да ми попречиш по никакъв начин. — Засмя се. — Каква ужасна цена заплати за мълчанието си! И за какво, господин Борн? За нищо!

Хан видя пазача в коридора до асансьора и се промъкна предпазливо обратно към стълбището. През вратата от армирано стъкло мярна двама въоръжени пазачи, които пушеха и разговаряха на стълбата. На всеки петнайсет минути или единият, или другият надничаше през стъклото и проверяваше коридора на шестия етаж. През стълбите пиле не можеше да прехвръкне.

Той се обърна. Тръгна по коридора със спокойна, уверена крачка, извади въздушния пистолет, който беше купил от Оскар, и го стисна в ръката си. Щом пазачът го видя, Хан вдигна пистолета и пусна във врата му стреличка. Онзи се строполи на земята и изгуби съзнание от отровата, с която беше намазано връхчето на стрелата.

Хан хукна. Тъкмо да завлече обезвредения пазач в тоалетната, когато вратата се отвори и се появи друг служител от охраната, насочил пистолета си към гърдите на Хан.

— Стой на място! Хвърли оръжието! Да ти видя ръцете.

Хан се подчини. Докато простираше напред ръцете си, за да ги покаже на пазача, натисна скрито калъфче, прикрепено към вътрешната част на китката му. Пазачът стисна гърлото си. Стреличката жилеше като оса. В следващия миг вече не виждаше нищо. Това беше последната му мисъл, преди да изгуби съзнание — както колегата си преди това.

Хан издърпа двете тела в тоалетната и натисна бутона на стената в коридора. Миг по-късно асансьорът пристигна и двете крила на вратата се отдръпнаха. Влезе и натисна копчето на четвъртия етаж. Асансьорът тръгна надолу, но малко след петия етаж спря и увисна в празното пространство. Хан натисна няколко копчета — никакъв резултат. Знаеше, че разполага със съвсем малко време, за да избяга от капана, който му беше заложил Спалко.

Покачи се на парапета, обикалящ вътрешните стени на асансьора, и се протегна, за да стигне до люка горе. Тъкмо да го отвори, когато нещо привлече вниманието му и той се вгледа по-внимателно. Какъв е този металически блясък? Извади миниатюрно фенерче от комплекта, с който го оборудва Оскар, насочи го към винта в далечния ъгъл. Забеляза, че е увит с медна жица. Бомба! Опита ли се да отвори люка, ще детонира заряда, заложен на покрива.