Ерик Лустбадер - Наследството на Борн

В същия момент залитна, повлечен от внезапното раздвижване на асансьора, кабината се затресе надолу и той полетя в шахтата.

Телефонът на Спалко иззвъня и той излезе от стаята за разпит. През прозорците на спалнята му щедро нахлуваше слънчева светлина, усети топлината й по лицето си.

— Да?

В слушалката се чу глас, думите учестиха пулса му. Той е тук! Хан е в сградата! Ръката му се сви в юмрук. И двамата са негови. Мисията му тук беше към края си. Нареди на хората си да се съберат на третия етаж, позвъни в контролната зала на охраната и разпореди да дадат сигнал за учебна пожарна тревога, за да евакуират персонала на сградата. Двайсет секунди по-късно пожарната сирена зави оглушително и от всички офиси наизскачаха мъже и жени, които стройно и без паника се отправиха към стълбищата, откъдето бяха придружени до улицата. През това време Спалко се обади на шофьора и на пилота си, нареди на последния да приготви самолета, който го чакаше в хангара на „Хуманистас“ на летище „Ферихеги“. Съгласно инструкциите му машината вече беше заредена и проверена и летателният план беше съгласуван с кулата.

Оставаше да звънне само още един телефон, преди да се върне при Джейсън Борн.

— Хан е в сградата — рече, щом Анака вдигна. — Заклещен е в асансьора, изпратих хора да го очистят, ако успее да избяга. Но ти го познаваш по-добре от всеки друг. — Изсумтя в отговор на казаното от нея. — Това не ме изненадва. Погрижи се, когато сметнеш за удачно.

Хан натисна бутона за аварийно спиране — пак нищо, асансьорът продължаваше устремното си падане. С един от инструментите в комплекта на Оскар бързо свали стъклото на дисплея. Вътре имаше сноп жици. Хан веднага видя, че жицата на аварийния бутон е прекъсната. Сръчно я свърза наново и кабината с писък забави ход, аварийните спирачки задействаха и успяха да я спрат. Докато висеше в асансьора между втория и третия етаж, Хан продължи да бърника жиците с припряна сръчност.

Отвън на втория етаж въоръжените хора на Спалко бяха стигнали до външните врати на асансьора. Успяха да ги отворят ръчно с помощта на щанга и се озоваха пред зейналата шахта. Точно над главите им се поклащаше дъното на асансьорната кабина. Заповедите бяха категорични — знаеха точно какво трябва да направят. Насочиха автоматите си и откриха огън, като за броени секунди унищожиха долната половина на асансьора. Никой не би оцелял при такъв масиран огън.

Хан, долепен плътно до стената на шахтата, видя как долната половина на кабината полита в бездната. Тук беше защитен срещу рикоширали куршуми, пазеха го както вратите на кабината, така и самата шахта. Успя навреме да свърже нужните жици, да разтвори вътрешните врати и да се измъкне. Когато започна градушката от куршуми, тъкмо беше заел позиция до стената, на нивото на покрива.

Грохотът вече започваше да утихва, когато Хан долови жужене — сякаш към него летеше рояк пчели, пуснати от кошер. Вдигна глава и видя от горната част на шахтата да се спускат две въжета. Миг по-късно се появиха двама тежковъоръжени мъже, които слизаха на рапел по въжетата и бяха екипирани като за борба с безредици.

Единият го видя и насочи автомата си срещу него. Хан го уцели с въздушния си пистолет и оръжието на онзи изпадна от безчувствените му пръсти. Докато вторият се прицелваше, Хан скочи и се хвърли върху изпадналия в безсъзнание рейнджър, който беше увиснал неподвижно на въжето, задържан от катерачните си принадлежности. Оцелелият нападател, анонимен и непознат зад защитния шлем на главата си, откри огън срещу Хан, който завъртя безчувственото тяло, използвайки го като щит. С един ритник успя да избие автомата от ръцете на втория нападател. Двамата едновременно се строполиха върху тавана на кабината. В центъра на люка беше залепен малък пакет експлозив С4. Хан забеляза, че винтовете са разхлабени. Ако някой от двамата неволно докоснеше люка и го помръднеше дори съвсем леко, цялата кабина щеше да се взриви.

Хан стисна въздушния си пистолет, но рейнджърът, видял как пострада колегата му преди малко, се метна встрани, извъртя се и ритна нагоре, като изби оръжието от ръцете на Хан. В същия момент грабна автомата на партньора си. Хан отпусна тежестта си върху ръката му в опит да избие оръжието. В шахтата закънтяха картечни откоси от охраната на втория етаж.

Противникът на Хан, възползвал се от краткото разсейване, го изрита странично. Докато онзи стреляше, Хан скочи от покрива на кабината, плъзна се покрай стената и се закрепи на мястото, където беше спряла аварийната спирачка. Отдръпна се, за да се прикрие от обстрела и зачовърка спирачния механизъм. Мъжът на покрива, изпълзял по корем, надникна от ръба на кабината и се прицели. В мига, в който започна да стреля, Хан успя да освободи аварийната спирачка. Асансьорът полетя надолу, отнасяйки със себе си изненадания охранител.