Ерик Лустбадер - Наследството на Борн

Двама души сграбчиха Борн изотзад. Той се завъртя и отвърна на атаката им.

— Намерете го! — крещеше Анака. — Намерете Хан и го убийте!

— Анака, какво…?

Изумен, Борн видя как двамата стрелци профучават покрай него, прескачайки телата на ранените.

Успя да нанесе удар на единия от нападателите, но другият веднага се включи в схватката.

— Внимавайте! Има пистолет! — предупреди Анака.

Един от въоръжените мъже изви ръцете на Борн зад гърба, другият го претърси за оръжие. Той успя да се изтръгне и счупи носа на нападателя си. Шурна кръв, онзи се строполи по гръб с ръце, вдигнати към обезобразеното му лице.

— Какви ги вършиш, по дяволите?

Тогава Анака, въоръжена с автомат, пристъпи напред и нанесе ужасяващ удар с приклада в счупените му ребра. Въздухът излезе от дробовете му, той изгуби равновесие. Усещаше коленете си като от каучук, внезапно остана без капчица сила. Сграбчиха го. Един от мъжете го удари по слепоочието. Борн се отпусна в ръцете им.

Двамата, които бяха изтичали в клиниката, се върнаха.

— Изчезнал е безследно! — докладваха на Анака.

— Все едно — рече тя и посочи мъжа, който се гърчеше на пода. — Вкарайте го в камиона.

Обърна се към Борн, видя как онзи със счупения нос е опрял дуло в слепоочието му. Очите му искряха от ярост, едва се сдържаше да не дръпне спусъка.

— Свали оръжието — рече Анака спокойно, но твърдо. — Трябва ни жив. — Изгледа го, по лицето й не трепваше нито едно мускулче. — Такива са разпорежданията на Спалко. Знаеш. — Онзи най-сетне свали оръжието.

— Хайде, вкарайте го в камиона — подкани ги Анака.

Борн я гледаше и не можеше да повярва на предателството й.

Тя му се ухили самодоволно, един от мъжете й подаде спринцовка с бистра течност. С енергично и уверено движение изпразни съдържанието й във вената на Борн. Очите му бавно изгубиха фокус.

Хасан Арсенов беше оставил на Зина грижите за външния вид на личния състав. С други думи, беше я назначил за стилист. Тя изпълняваше заповедите му безпрекословно както винаги, но в действията й се долавяше известна доза цинизъм. Като планета, въртяща се в слънчевата орбита, в момента нейното слънце беше Шейха. А характерът й беше такъв, че не можеше да се чувства емоционално обвързана с двама души едновременно. Това означаваше, че вече не се въртеше в орбитата на Арсенов. Всичко започна онази нощ в Будапеща — макар че семената вероятно са били посадени преди това — и разцъфна с пълна сила под палещите лъчи на критското слънце. Зина пазеше скъп спомен за преживяното на средиземноморския остров, сякаш там се бе разиграла нейната лична легенда, споделена единствено с Шейха. Те бяха като… да речем… Тезей и Ариадна. Шейха й разказа мита за ужасния живот и кървавата смърт на Минотавъра. Зина и Шейха също бяха попаднали в лабиринт, при това в реалния живот, и се бяха измъкнали триумфално. В треската на тези нейни скорошни, ала скъпи спомени и през ум не й мина, че тук се касае за мит, принадлежащ към западната култура, където тя се бе внедрила едва ли не силом; че заставайки редом до Степан Спалко, всъщност се отдалечава от исляма, с който бе закърмена и който бе играл ролята на втора майка в живота й; на който се беше осланяла и уповавала в онези мрачни дни на руската окупация. Изобщо не й хрумна, че ако иска да живее по единия начин, трябва да се раздели с другия. А дори да се бе замислила, циничната й природа вероятно пак би направила същия избор.

Благодарение на нейния ум и усърдие чеченците се появиха на летище „Кефлавик“ гладко избръснати по европейски тертип, облечени в тъмни делови костюми. Всички изглеждаха толкова обикновено и стандартно, че изобщо не се набиваха на очи. Жените бяха свалили традиционния хиджаб — шала, който по принцип не сваляха от главите си. Откритите им лица изглеждаха съвсем по европейски, те бяха облечени стилно и с вкус. Преминаха през митницата безпрепятствено, показвайки фалшивите си френски паспорти, осигурени им от Спалко.

По изрична заръка на Арсенов всички разговаряха само на исландски дори когато бяха сами. От агенция на самото летище Арсенов взе под наем лека кола и три фургона, достатъчни, за да се придвижат всички от екипа, състоящ се от шестима мъже и четири жени. Арсенов и Зина се качиха в колата и се отправиха към Рейкявик; останалите се разпределиха в трите фургона и поеха на юг от града към градчето Хафнарфьордур — най-старото търговско пристанище на Исландия, където Спалко беше наел голяма дървена къща, кацнала на една скала точно над пристанището. Живописното селище с предимно дървени сгради беше заобиколено откъм сушата с потоци лава, над които се стелеха мъгли. Над целия район витаеше повсеместно чувство за изгубеност във времето. Сякаш сред пъстрите рибарски лодки долу всеки миг щеше да се появи страховит викингски кораб, готов за поредната си кървава мисия.