Ерик Лустбадер - Наследството на Борн

Поздрави ги и после, сякаш бяха негови родни синове и дъщери, сподели с тях огромната си обич и привързаност чрез едно Ла имаха ил Аллах .

— Ла иллаха ил Аллах — отвърнаха му те в един глас с такова чувство и участие, че той едва сдържа сълзите си. В този момент, докато се вглеждаха взаимно в лицата си, осъзнаха огромната тежест на мисията, която бяха поели. Що се отнася до Арсенов, той ги видя всичките, неговото семейство, събрани заедно в една странна и враждебна земя, на прага на най-великия момент в историята на неговия народ. Никога не бяха усещали бъдещето си толкова осезаемо, никога не бяха изпитвали подобна целеустременост, никога не се бяха чувствали по-справедливо предани на каузата си. Беше им дълбоко благодарен.

Зина тръгна да си ляга, но той я спря с ръка върху нейната. Тя го погледна и поклати глава.

— Трябва да им помогна с кислородната вода — рече й той я пусна. — Нека Аллах те дари със спокоен сън — додаде кротко тя и се качи по стълбата.

Арсенов се въртеше под завивките, но както обикновено сънят не идваше. Откъм леглото на Ахмет отсреща се носеше грохот като от дъскорезница. Прозорецът беше отворен, завесите се поклащаха от лек ветрец. Арсенов беше свикнал със студа от малък. Сега дори му харесваше. Впери поглед в тавана както всяка нощ, мислите му отплаваха към Халид Мурат и предателството, извършено спрямо учителя и приятеля. Въпреки че се бе наложило да го убие, личното му изменничество продължаваше да го яде отвътре. А и раната в крака, макар да заздравяваше бързо, го гризеше с неизпитвана досега болка. Както и да го мисли, си беше отвратително предателство — и нищо не беше в състояние да промени този факт.

Стана, излезе в коридора и се смъкна тихо на долния етаж. Както обикновено, беше легнал с дрехите. Навън го облъхна режещият нощен въздух. Извади цигара и запали. Ниско на хоризонта през осеяното със звезди небе плуваше подпухнала месечина. Дървета нямаше; не се чуваха насекоми.

Отдалечи се от къщата, неспокойното му съзнание започна да се прояснява, усети как го обзема спокойствие. Може пък, след като си допуши цигарата, да успее да открадне някой час сън преди срещата в три и половина с кораба на Спалко.

Тъкмо се канеше да изхвърли фаса и да се върне в спалнята, когато дочу шепот. Изненадан, извади пистолета си и се огледа. Гласовете, разнасяни от нощния въздух, идваха иззад два огромни камъка, извисили се като бивните на чудовище край ръба на скалата.

Хвърли цигарата, стъпка я и се насочи към скалното образувание. Стъпваше максимално предпазливо, но беше готов да изпразни оръжието си в сърцата на дебнещите ги шпиони.

Ала щом надникна зад скалата, видя не врагове, а Зина. Говореше приглушено с друг, по-едър човек, но от мястото си Арсенов не можеше да види кой е. Премести се по-наблизо. Не чуваше думите, но забеляза ръката на Зина върху китката на другия и разпозна в гласа й тембъра, който използваше, когато искаше да го съблазни.

Притисна слепоочията си с юмруци, сякаш за да спре внезапния пристъп на болка в главата си. В гърлото му напираше вик, очите му проследиха пръстите на Зина, които пълзяха като паяк нагоре по ръката на… кой е това, кого се опитва да съблазни любимата му? Ревността го подтикна към действие. С риск да го забележат, се приближи още по-напред, луната огря част от лицето му и пред очите му изплува лицето на Магомет.

Беше заслепен от ярост. Целият се тресеше. Помисли си за своя учител. Как би постъпил Халид Мурат в подобна ситуация? Несъмнено би излязъл пред двамата, би изслушал обясненията им и накрая би решил как да постъпи.

Арсенов се изправи в цял ръст и тръгна право към двойката, дясната му ръка беше опъната пред него. Магомет, който стоеше с лице към него, го видя и рязко отстъпи назад, отдалечавайки се от Зина. Зяпна, но беше толкова ужасен и шокиран, че не успя да произнесе нито дума.

— Какво има, Магомет? — попита тя, в следващия момент се обърна и видя приближаващия Арсенов.

— Хасан, недей! — изкрещя Зина в мига, в който Арсенов натисна спусъка.

Куршумът проникна през отворената уста на Магомет и отнесе задната част на главата му. Тялото му се строполи ничком в локва от кръв и вътрешности.

Арсенов насочи пистолета към Зина. Да, рече си, Халид Мурат със сигурност би постъпил другояче, но Халид Мурат е мъртъв, а той, Хасан Арсенов, поръчителят на убийството на Мурат, е жив и стои начело — именно защото знае как да действа в подобни ситуации. Светът се променя.