Ерик Лустбадер - Наследството на Борн

Арсенов и Зина обиколиха Рейкявик и разгледаха на живо улиците, които досега познаваха само на карта, придобиха по-ясна представа за уличното движение и местните порядки. Градът се оказа красив и живописен, разположен на полуостров, така че снежните планини и поразително синьо-черният Северен Атлантически океан се виждаха почти от всяка точка на сушата. Самият остров Исландия се е появил вследствие на разместване на тектонични плочи след отдръпването на американския и евразийския материк. Поради относително младата възраст на острова тук земната кора е по-тънка от другаде, с което се обяснява и удивителното изобилие на горещи минерали извори, използвани от исландците за отопление на домовете им. Цял Рейкявик е свързан с водопроводна мрежа, по която тече гореща вода и която се обслужва от местното енергоснабдяване.

В самия център минаха покрай модерната и странна на вид сграда на църквата „Халгримскиркя“, която приличаше на ракета-носител от научнофантастичен филм. Това беше най-високата постройка в града, надвишаваща с много метри всичко останало. Накрая отидоха до болницата и се отправиха към хотел „Ошкюхлид“.

— Сигурен ли си, че ще изберат този път? — попита Зина.

— Напълно — кимна Арсенов. — Това е най-късият маршрут, а те ще искат да стигнат до хотела по най-бързия начин.

Хотелът гъмжеше със служители от охраната на американските, арабските и руските служби за сигурност.

— Превърнали са го в крепост — отбеляза Зина.

— Точно както видяхме на снимките на Шейха — отвърна Арсенов полуусмихнат. — Все едно колко хора ще струпат — за нас няма никакво значение.

Паркираха колата и отидоха на пазар — имаха нужда от някои неща. Арсенов се чувстваше далеч по-добре в металната коруба на наетия автомобил. Попаднал сред тълпата, изпита остро чувство за различност от всички останали. Струваше му се, че тези слабовати, светлокожи и синеоки хора са напълно несъвместими с него. С черната си коса и очи, с едрото си телосложение и смугъл тен чеченецът се чувстваше тромав и непохватен като неандерталец сред кроманьонци. Зина, както изглежда, нямаше подобни проблеми. Тя поглъщаше новите места, новите хора и новите идеи с плашещ ентусиазъм. Арсенов се тревожеше за нея и за начина, по който един ден тя ще възпитава децата им.

Двайсет минути след операцията в клиниката Хан продължаваше да се опитва да проумее обзелото го неистово желание за мъст. И друг път се беше случвало врагът да го превъзхожда числено, да е по-добре въоръжен. Разумният човек в него — в повечето случаи той упражняваше пълен и безпрекословен контрол над съзнанието си — разбираше прекрасно абсурдността на опитите за атака срещу хората, изпратени от Спалко след него и Джейсън Борн. Но дълбоко в себе си копнееше да отвърне на удара. Странно, но именно предупреждението на Борн възбуди у него неустоимото желание да се хвърли в безразсъдна схватка и да направи на пух и прах копоите на Спалко. Това чувство извираше от дълбините на съществото му и беше толкова мощно, че стъпка всичките му разумни доводи да се отдръпне, да се скрие от преследвачите, изпратени от Анака. Изобщо нямаше да е проблем да се справи с тези двамата. Но каква полза? Анака ще прати други.

Седеше в кафе „Грендел“ на около два километра от клиниката, където още нямаше полиция и — надяваше се — агенти на Интерпол. Отпи от двойното еспресо и се опита да анализира силното чувство, което още не беше отпуснало душата му. За пореден път видя загриженото лице на Джейсън Борн, който, сам попаднал в капана, направи всичко възможно, за да предупреди Хан. В тези очи сякаш имаше повече тревога за чуждата безопасност, отколкото за положението, в което беше попаднал самият той. Не, това е невъзможно — абсурд!

Хан не беше от хората, които разиграват наум минали събития, но в случая май правеше точно това. Когато видя Борн и Анака да се отправят към изхода, понечи да го предупреди за нея, но беше твърде късно. Какво го подтикна да стори подобно нещо? Със сигурност не го беше планирал предварително. Беше спонтанен порив. А може би не? Припомни си с подробности, които леко го смутиха, какво изпита при вида на бинтованите ребра на Борн. Угризения? Невъзможно!

Сигурно полудява. Една мисъл не му даваше мира: защо Борн изложи на риск себе си, за да спаси Анака от смъртоносните набези на Маккол. Хан едва свикна с мисълта, че университетският преподавател Дейвид Уеб всъщност е международният убиец Джейсън Борн — така да се каже, колега. Но не знаеше друг случай, при който убиец излага на риск собствения си живот в името на нечий чужд — примерно на Анака.