Ерик Лустбадер - Наследството на Борн

— Продължавай в същия дух — каза в слушалката — и ще плащаш на погребалните агенти за извънреден труд.

— Борн! — извика Линдрос. — Чакай!

Но той не изчака. Запрати телефона в стената с такава сила, че го разполови като мида.

Анака го изгледа сериозно.

— Стар враг?

— Стар глупак — изръмжа Борн и си взе якето. Болката го преряза през средата и той се сви неволно.

— Маккол явно добре те е понатупал.

Борн си облече якето със закачения на него пропуск за посетители, за да скрие раздраната си риза. Съсредоточи мислите си върху намирането на доктор Сидо.

— Ти как си? Някакви сериозни наранявания?

— Не се тревожи за мен. — Не вдигна ръка да разтрие червената ивица на врата си.

— Окей, няма да се тревожим един за друг — отвърна Борн, взе шише с някакъв препарат и изтри колкото можа петната от кръв по палтото й. — Трябва да намерим доктор Сидо възможно най-бързо. Съвсем скоро някой ще установи липсата на доктор Моринц.

— Къде е Сидо?

— В епидемиологичното крило. Хайде.

Огледа коридора, за да види дали всичко е чисто. Докато излизаха, забеляза, че вратата на един от съседните кабинети е леко открехната. Приближи се, за да огледа, но чу гласове и забърза напред. Трябваше му минутка, за да се ориентира, след което я поведе през поредица от летящи врати и скоро вече бяха в нужното крило.

— Сидо е в стая 902 — рече, докато оглеждаше номерата върху вратите, покрай които минаваха.

Крилото всъщност представляваше квадрат с вътрешен двор по средата. Покрай стената на три от коридорите имаше врати на лаборатории и кабинети, а четвъртият свършваше в заключена отвън метална врата с решетка. Епидемиологичното крило явно се намираше в задната част на сградата, защото по пода имаше следи, от които ставаше ясно, че оттук се изнасят сандъците с опасни биологични отпадъци.

— Ето я неговата лаборатория — посочи Борн и забърза напред.

Анака, която го следваше по петите, видя витрината с пожарната аларма точно там, където Степан й бе казал, че се намира. Пътьом отвори прозорчето. Борн почука на вратата към лабораторията на Сидо. След като не получи отговор, натисна дръжката. Анака го изчака да прекрачи прага, дръпна ръчката и алармата започна да вие.

Коридорът внезапно се изпълни с хора. Появиха се трима униформени от охраната на сградата. Действаха като хора, които си знаят работата. Изненадан от промяната в ситуацията, Борн огледа празния кабинет на Сидо. Видя недоизпита чаша с кафе, включен компютър с активиран скрийнсейвър. Натисна един бутон и мониторът се събуди, върху него изплува сложно химическо уравнение. В долната половина на екрана имаше текст: „Продуктът е изключително деликатен и трябва да се съхранява при -32°С. Не бива да се допуска дори минимална промяна в температурата.“ Въпреки настъпилия хаос Борн мислеше трескаво. Доктор Сидо не си беше на мястото, но явно е излязъл преди малко. По всичко личеше, че е изхвърчал набързо.

Анака влетя в стаята и го дръпна за ръкава.

— Охраната разпитва наред, проверява пропуските. Трябва да изчезваме веднага. — Задърпа го към вратата. — Трябва да се доберем до задния изход.

Навън цареше същински хаос. Пожарната аларма беше активирала пръскачките по тавана. В лабораториите беше пълно с леснозапалими вещества, включително резервоари с кислород, и персоналът беше разбираемо разтревожен. Охраната, освен че трябваше да проверява присъстващите, се наложи и да успокоява хората.

Борн и Анака се бяха насочили към металната врата на изхода, когато Борн забеляза Хан да си проправя път към тях. Сграбчи Анака и застана между нея и приближаващата заплаха. Не знаеше какво е намислил Хан. Дали възнамерява да ги убие, или само да им пресече пътя? Дали очаква от Борн да му разкаже какво е научил за Феликс Шифър и биохимичния разпръсквател? Не, този път в изражението на Хан имаше нещо различно, липсваше обичайната целеустременост и категоричност.

— Чуй ме! — опита се да надвика глъчката Хан. — Трябва да ме чуеш, Борн!

Но Борн, стиснал Анака за ръката, вече беше стигнал до металната врата, блъсна я и излезе на уличката зад клиниката, където беше паркиран камион за изхвърляне на опасни отпадъци. Пред него стояха шестима въоръжени мъже. Борн мигновено разбра, че е в капан, обърна се инстинктивно и изкрещя да предупреди Хан, който вървеше зад тях.

Анака нареди на двама от мъжете да открият огън. Хан, чул предупреждението на Борн, отскочи встрани частица от секундата преди да завали градушката от куршуми. В клиниката настъпи истинска суматоха, служители търчаха из коридорите и надаваха ужасени писъци, тряскаха се врати, хора напираха към изхода.