Ерик Лустбадер - Наследството на Борн

— Изключено е — няма да го допусна, сър.

— Дръж ме в течение по двайсет и четири часа в денонощието — изръмжа директорът.

— Разчитайте на мен, сър — въздъхна Хъл с облекчение.

Директорът се завъртя, прокара ръка през бялата си грива.

— Навлязохме във финалната отсечка, Мартин. Само на мене ли ми е толкова криво да си седя зад бюрото, докато Хъл следи нещата от първа ръка?

— Разбирам ви, сър, за съжаление е така. — Линдрос, пазил тайната в сърцето си през цялото това време, за малко да си изпусне нервите. Но дългът измести съчувствието. Не искаше да наранява Стария въпреки лошото му отношение напоследък.

Прокашля се.

— Излизам от среща с Ранди Драйвър, сър.

— И?

Линдрос си пое дълбоко дъх и разказа на шефа си за признанието на Драйвър, че Конклин е измъкнал доктор Феликс Шифър от АМИПО и го е довел в директората на Агенцията в името на свои неясни и тъмни планове; че после съзнателно е „покрил“ Шифър и че сега, когато Конклин е мъртъв, никой не знае къде е докторът.

Стария удари с ръка по бюрото.

— Боже мили, изчезването на толкова изтъкнат учен в навечерието на конференцията по тероризма е истинска катастрофа. Ако онази кучка надуши следата, ще го отнеса моментално без извинения и обяснения.

За момент в огромния ъглов офис настана пълна тишина. Световните лидери от миналото и настоящето сякаш гледаха двамата мъже в стаята с безмълвен укор.

— Да не би да се опитваш да ми кажеш — сепна се след малко директорът, — че Алекс Конклин е измъкнал учен изпод носа на Министерството на отбраната и го е дръпнал при нас, за да го скрие неизвестно къде и защо?

Линдрос, отпуснал ръце в скута си, не отвърна, но не прояви глупостта да отмести поглед от очите на Стария.

— Ами това е… искам да кажа, в Агенцията не се прави така, а за Александър Конклин звучи направо невероятно. Не би извършил подобно нещо. Това означава да престъпи основни правила.

Линдрос се намести, мислеше си за разкритията, които направи при преглеждането на засекретените архиви на Агенцията.

— Правил го е доста често, сър. Знаете го.

Наистина никой не го знаеше по-добре от Стария.

— Но това е друго — не се съгласяваше той. — Това са вътрешни работи. Лично несъгласие с правилата на Агенцията и с мен. — Поклати глава. — Не го вярвам, Мартин. По дяволите, сигурно има друго обяснение!

Линдрос запази спокойствие.

— Знаете, че няма друго обяснение, сър. Наистина съжалявам, че точно аз ви нося тези новини.

В този момент в стаята влезе секретарката на Стария, подаде му лист хартия и излезе. Директорът разгъна бележката.

Жена ви иска да говори с вас. Казва, че е важно.

Смачка я и вдигна глава.

— Разбира се, че има друго обяснение — Джейсън Борн.

— Сър?

Директорът погледна Линдрос право в очите.

— Всичко това е дело на Борн, не на Алекс. Това е единственото смислено обяснение.

— Държа да отбележа, че според мен грешите, сър — опонира му Линдрос и се приготви за тежка схватка. — С цялото ми уважение, мисля, че допускате личните ви отношения с Алекс Конклин да влияят на преценката ви. След като се запознах със секретните архиви, смятам, че никой, включително и вие, не е бил по-близък с Алекс Конклин от Джейсън Борн.

Устните на директора се разтеглиха в широка усмивка.

— Виж, тук си прав, Мартин. Именно защото Борн е познавал Алекс толкова добре, е успял да използва връзката му с доктор Шифър. Повярвай ми, Борн е надушил нещо и е тръгнал по следата.

— Но няма доказателства…

— Напротив, има. — Директорът се намести в стола си. — Случайно знам къде е Борн.

— Сър? — Линдрос неволно се облещи насреща му.

— Улица „Фо“ № 106–108 — прочете Стария от едно листче. — Будапеща. — Хвърли на заместника си убийствен поглед. — Не твърдеше ли точно ти, че оръжието, използвано за убийството на Алекс и Мо Панов, е било платено от сметка в Будапеща?

— Тъй вярно, сър. — Сърцето на Линдрос прескочи.

— Поради тази причина дадох адреса на Кевин Маккол — кимна директорът.

— О, боже! Трябва да говоря с Маккол! — Линдрос пребледня.

— Съчувствам ти, Мартин, повярвай. — Директорът посочи с глава телефона. — Ако искаш, му се обади, но знаеш колко е бърз и точен. Много е вероятно Борн вече да е очистен.

Борн блъсна вратата на килера зад гърба си, съблече окървавената престилка. Тъкмо се канеше да я метне върху тялото на Маккол, когато забеляза нещо да мига край хълбока му. Мобилен телефон. Наведе се и го извади от калъфа, отвори капачето. Видя изписания на дисплея номер и разбра кой го търси — директорът на ЦРУ. Сърцето му закипя от ярост.