Ерик Лустбадер - Наследството на Борн

Метна се отгоре му и го повали на земята, острието проблесна на милиметри от лицето на Борн и се удари в близката желязна етажерка. Маккол я мярна с периферното си зрение, завъртя се, вдигна лакът високо във въздуха и го заби в гърлото на Анака.

Тя изхъхри, инстинктивно вдигна ръце към гърлото си и се строполи на пода. Маккол се нахвърли отгоре й, размахал ножа във въздуха. Борн се окопити, продължаваше да стиска връвта в ръката си — успя да я пристегне около врата на Маккол.

Онзи се изопна, но вместо да се хване за гърлото, стовари лакътя си в ранените ребра на Борн, който видя звезди посред бял ден, но все някак съумя да задържи хватката си, дръпна Маккол назад, далече от Анака, чу токчетата й да се влачат по плочките, Маккол продължаваше отчаяно да се опитва да докопа ребрата му.

Кръвта се качи в главата на агента, връвта стърчеше от двете страни на шията му като стоманено въже, съвсем скоро очите му се облещиха. Кръвоносните съдове в носа и бузите му се пръснаха, устните оголиха побледнелите му венци. Набъбналият му език закръжи бясно в зейналата му уста, но въпреки всичко той успя да нанесе един последен удар върху противника си. Борн подскочи, за миг отпусна хватката си и Маккол се посъвзе.

В същия момент Анака го изрита с всичка сила в корема. Маккол сграбчи вдигнатото й коляно и го изви яростно, за да обърне нападателката с гръб към себе си. Сключи лявата си ръка около шията й, а дясната притисна в слепоочието й. Възнамеряваше да й прекърши врата.

Хан, който наблюдаваше цялата сцена от малък тъмен кабинет малко по-нататък от другата страна на коридора, видя как Борн, с огромен риск за себе си, пусна въжето, което тъй майсторски беше пристегнат около врата на Маккол. Блъсна главата на убиеца в етажерката и забоде пръст в окото му.

Маккол понечи да изкрещи, но установи, че ръката на Борн е между зъбите му, и звукът издрънча в дробовете му и затихна вътре в него. Кракът му затрепери безпомощно във въздуха. Отказваше да умре, отказваше да се предаде. Борн извади керамичния си пистолет и удари с приклада меката област точно над лявото ухо на Маккол. Вече беше паднал на колене, главата му трепереше, ръцете му понечиха да притиснат нараненото му око. Но всъщност блъфираше. Опита се да заклещи Анака, да я дръпне към себе си. Заключи я в убийствената си хватка, а Борн, останал без избор, опря дулото в плътта му и дръпна спусъка.

Шум почти не се чу, но дупката във врата на Маккол беше впечатляваща. Продължаваше да стиска Анака дори в смъртта и Борн, след като прибра оръжието си, трябваше да я откопчи със сила от пръстите му.

Борн протегна ръка да помогне на Анака да се изправи, но Хан видя изражението на лицето му и дланта, притисната отстрани на корема. Ребрата. Пукнати ли са или са счупени?

Хан потъна обратно в сенките на празния кабинет. Заради него е. Помнеше съвсем ясно силния удар, който нанесе на Борн. Ръката му усети всичко в момента на сблъсъка, все едно през тялото му мина електричество — енергията на Борн. Странното беше, че не изпитваше чувство на върховно удовлетворение. По-скоро се възхити на силата и издръжливостта на противника си, на способността му да продължи титаничната битка с Маккол въпреки ударите в тази болезнена, наранена област на тялото си.

Какво му става, защо допуска такива мисли в главата си? Борн го пренебрегна, изостави го. Въпреки неопровержимите доказателства категорично отказа да приеме, че Хан е негов син. Що за човек би направил подобно нещо? Независимо от причината, Борн е избрал да вярва, че синът му е мъртъв. Нима това не означава, че изобщо не е искал да има син?

— Обслужващият персонал пристигна преди броени часове — каза Джейми Хъл на директора на ЦРУ, с когото разговаряха чрез секретна видеовръзка. — Запознахме ги с всички подробности. Готови сме да посрещнем официалните лица.

— Президентът вече лети натам — рече директорът, като посочи на Мартин Линдрос място да седне. — След около пет часа и двайсет минути президентът на Съединените щати ще кацне на исландска земя. Господ да ви помогне да сте готови за посрещането.

— Уверявам ви, сър, готов съм. Всички сме готови.

— Чудесно. — В същия миг погледна записките в компютъра си и се намръщи. — Информирай ме за развитието на отношенията ти с Карпов.

— Не се тревожете, ситуацията с Борис е под контрол.

— Звучи успокоително. Отношенията между президента и руската страна не са безпроблемни. Нямаш представа колко усилия ни костваше да убедим Александър Евтушенко да участва във форума. Представяш ли си какво ще стане, ако разбере, че двамата с шефа на охраната му сте готови да си прережете гърлата?