Ерик Лустбадер - Наследството на Борн

— Казвам се Анака Вадас — представи се. — Чакам един приятел.

Служителката кимна и се върна към работата си. Едната й колежка говореше по телефона, другата въвеждаше нещо в компютъра си. Звънна друг телефон и жената, която се усмихна на Анака, вдигна, каза нещо в слушалката и най-изненадващо се обърна към посетителката.

— Госпожице Вадас, доктор Моринц ви очаква — рече, щом Анака се приближи. — Хвърли бегъл поглед на шофьорската й книжка и й подаде бял пропуск. — Моля, не го сваляйте от себе си, госпожице Вадас. Докторът ви очаква в лабораторията си.

Обясни й как се стига и Анака тръгна по коридора, като се постара да не изглежда много изумена. На първото Т-образно разклонение зави наляво и се сблъска с мъж в бяла престилка.

— О, извинете! Бихте ли…? — Вдигна глава и срещу нея грейна физиономията на Борн. На престилката му беше закачен зелен пропуск с името на доктор Ленц Моринц. Тя не успя да сдържи смеха си. — Да, сега вече ми е ясно, радвам се да ви видя, доктор Моринц. — Примигна. — Е, не си приличаш много-много на снимката.

— Знаеш ги тези евтини фотоапарати — отвърна Борн и я дръпна за лакътя назад към коридора, откъдето тя идваше.

— Никога не те издокарват както трябва. — Надзърна зад ъгъла. — Ето го и нашия приятел от ЦРУ — точно по график.

Анака видя как Кевин Маккол размахва документите си пред лицето на една от служителките.

— Как ще прекара оръжието си през детектора? — попита Анака.

— Няма да го прекара — отвърна Борн. — Как мислиш, защо исках да се срещнем тук?

Анака не можа да потисне възхищението в погледа си.

— Вкара го в капан! Остави го без оръжие. — Наистина си го биваше. Осъзнала колко е добър, тя усети как я облива тревожна вълна. Надяваше се Степан Спалко да знае какво върши.

— Да ти кажа какво открих. В тази клиника работи някогашният партньор на Шифър, доктор Петер Сидо. Ако изобщо някой знае къде е Феликс Шифър, това е Сидо. Трябва да говорим с него. Но най-напред да се отървем от Маккол веднъж завинаги. Готова ли си?

Анака хвърли още един поглед на агента, после сви рамене и кимна в знак на съгласие.

Хан взе такси и последва очукания зелен опел. Нарочно не използва взетата под наем шкода — опасяваше се да не е капан. Изчака Кевин Маккол да паркира, каза на шофьора на таксито да подмине мястото и щом онзи слезе от опела, плати и последва американеца пеша.

Предната вечер, докато следеше Маккол от дома на Анака, Хан звънна на Итън Хърн и му продиктува номера на зеления опел. Час по-късно Хърн му даде името и телефона на агенцията за автомобили под наем, която беше използвал Маккол. Хан набра номера, представи се за агент на Интерпол и глуповатият служител му каза името и адреса на Маккол в Щатите. Местен адрес не беше посочил, но се оказа, че с типичната си американска арогантност беше използвал истинското си име. Оттук нататък за Хан не беше никакъв проблем да завърти още един телефон и да помоли своя човек в Берлин да пусне името на Маккол в базата данни — така стигна до ЦРУ.

Кевин Маккол зави по улица „Хатюи“ и влезе в модерната сива сграда с каменна фасада на номер 75, която по нещо наподобяваше средновековна крепост. Добре че Хан по навик изчака, преди да влезе. Секунда по-късно агентът изхвърча обратно на улицата. Хан с любопитство проследи как онзи отива до кошче за боклук, оглежда се, за да е сигурен, че никой не го наблюдава, вади пистолета от кобура си и бързо и грижливо го поставя в кошчето.

Хан изчака Маккол да се върне в сградата и не след дълго на свой ред прекрачи оловностъкления праг и влезе във фоайето. Маккол тъкмо размахваше наляво и надясно документите си и обясняваше кой е. Детекторът за метал обясни защо агентът е бил принуден да се отърве от оръжието си. Случайно ли беше или Борн му е заложил капан? Самият Хан би направил същото.

Щом Маккол получи пропуск и се отдалечи по коридора, Хан мина през детектора за метал и показа картата си от Интерпол, с която се беше сдобил в Париж. Служителката, естествено, изпадна в паника, особено след като вече беше пуснала агент на ЦРУ, и се зачуди дали не е редно да информира охраната или да се обади на полицията, но Хан спокойно я увери, че той и Маккол работят заедно и са тук само за разговор. После додаде сурово, че всяко прекъсване в случая може да доведе до неподозирани усложнения, които е сигурен, че тя не желае. Не докрай успокоена, тя все пак го пусна.

Кевин Маккол забеляза Анака по-нататък в коридора и предположи, че Борн също не е далеч. Беше убеден, че няма начин мадамата да го е вкарала в капан, но за всеки случай опипа кутийката, прикрепена към каишката на часовника му. В пластмасовата опаковка беше навито парче найлонова връв. Би предпочел да изпълни заповедта за елиминирането на Борн с пистолет — беше по-бързо и по-чисто. Човешкото тяло, колкото и да е здраво, е безсилно пред куршум, попаднал в сърцето, белите дробове или мозъка. Сега заради детектора за метал беше принуден да прибегне към други, по-силови методи, които отнемаха повече време и нещата често излизаха от контрол. Маккол си даваше сметка за риска, освен това приемаше факта, че може да се наложи да очисти и Анака Вадас. Тази мисъл го изпълни със съжаление. Толкова чаровна и сексапилна жена! Грехота е да се посяга на красотата.