Ерик Лустбадер - Предателството на Борн

— Хирам Чевик, да.

Борн извади компютърната конзола, показа на монитора снимката на Хирам Чевик, за да я види Линдрос.

— Той ли е?

— Не — каза Линдрос. — Защо?

— Това е човекът, заловен в Кейптаун и прехвърлен във Вашингтон. Той избяга, но преди това един от неговите хора простреля Тим Хитнър.

— По дяволите. Хитнър бе добър човек. — Линдрос докосна монитора — Тогава кой е това?

— Мисля, че е Фади.

Линдрос не беше убеден.

— Значи сме го хванали и сме го изтървали?

— Страхувам се, че да. От друга страна, за пръв път попадаме на снимка, за която има подозрения, че е на Фади.

— Дай да видя. — Линдрос се взря пак и след доста подробно вглеждане възкликна: — Боже, това наистина е Фади!

— Сигурен ли си?

— Той беше там, когато ни свалиха — кимна Линдрос. — Тук е доста гримиран, но разпознавам формата на лицето му. И тези очи. — Той кимна пак. — Да, Фади е.

— Можеш ли да ми нарисуваш негов портрет?

Линдрос се съгласи и Борн му донесе подложка с листа и шепа моливи, които успя да набави от втория пилот.

Когато Мартин се залови за работа, Борн реши да подхване друга тема.

— Мартин, струва ми се, че има още нещо, което искаш да ми кажеш.

Линдрос вдигна глава от рисунката.

— Вероятно няма значение, но… — Той поклати глава. — Когато бях насаме с един от другите, които ме разпитваха… казва се Абуд ибн Азиз и, между другото, е дясната ръка на Фади… та той често споменаваше едно име — Хамид ибн Ашеф.

— Не го познавам.

— Наистина ли? Ако не се лъжа, мярнах името му в досието ти.

— Ами тогава сигурно е било покрай някоя от мисиите, организирани от Алекс Конклин. Но и да съм участвал, не си спомням.

— Просто се питах защо Абуд ибн Азиз разпитваше точно за тази мисия. Сигурно никога няма да разбера. — Линдрос отпи голяма глътка вода. Следваше нарежданията на лекаря да си почива и да поема течности. — Джейсън, може би все още не съм напълно адекватен, но вече излизам от шока. Знам, че шефовете ще ме подложат на един куп тестове, за да определят моята пригодност.

— Ще се върнеш на служба, Мартин.

— Надявам се съзнаваш, че ще играеш важна роля във взимането на това решение. В края на краищата, ти ме познаваш най-добре. ЦРУ би трябвало да се ръководи от твоето мнение.

Борн не можа да сдържи усмивката си.

— Това би било сериозна промяна.

Линдрос си пое дълбоко дъх, издиша, при което леко простена от болка.

— Независимо от всичко това, искам да ми обещаеш нещо.

Борн се вгледа в помръкналото му лице, за да открие някакъв знак за онова, което шефовете му — знаеше го — щяха да търсят: дали са му промили мозъка, дали е превърнат в бомба със закъснител, в човешко оръжие, което да бъде използвано срещу ЦРУ. Тази мисъл не даваше мира на Борн, докато търсеше приятеля си. Кое би било по-лошо, питаше се — да намери приятеля си мъртъв или да установи, че е бил превърнат във враг?

— Строгата организация на „Дуджа“, която е почти като бизнес структура, непрекъснатите доставки на модерни оръжия, това, че Фади очевидно е получил образование на Запад — съвкупността от всички тези фактори прави групировката различна от всяка друга терористична мрежа, срещу която сме се изправяли досега — продължи Линдрос. — Изграждането на завод за обогатяване на уран е изключително скъпо начинание. Кой разполага с толкова пари? Предполагам, че е престъпен картел. Пари от маковите насаждения в Афганистан или Колумбия. Затвори това кранче — хората с парите, и ще лишиш „Дуджа“ от възможността да обогатява уран, да получи още нови оръжия. Няма по-сигурен начин да бъдат върнати в изходна позиция. — Снижи глас. — В Ботсуана, струва ми се, попаднах на следа към парите на „Дуджа“, която води към Одеса. Разполагам с едно име: Лермонтов. Едор Владович Лермонтов. Разузнавателните данни, които събрах в Уганда, сочат, че базата на Лермонтов е там.

Очите му блестяха, старото вълнение се връщаше.

— Помисли, Джейсън! Досега единственият реален начин да унищожим една ислямска терористична мрежа бе да проникнем в структурите й. Една тактика, която е толкова трудна, че досега така и не се увенча с успех. За първи път имаме друг вариант. Реални средства, за да унищожим най-смъртоносната терористична мрежа в света отвън навътре.

Мога да се погрижа това да стане. Но що се отнася до човека с парите, не се доверявам на никого така, както вярвам на теб. Трябва да стигнеш до Одеса възможно най-скоро, да проследиш Лермонтов и да го унищожиш.