Ерик Лустбадер - Предателството на Борн

Чуха се още изстрели, истинска канонада, така че бе невъзможно да се определи колко от хората на Фади бяха срещу тях. Борн се отдели от Заим и водача, които отвръщаха на огъня иззад прикритията си. Насочвайки се надясно, той се изкачи по стръмен склон, достатъчно неравен, за да намери опора в снега за краката и ръцете си. Съзнаваше, че допусна грешка, като позволи на хората на Кабур да дойдат — самият той не желаеше дори помощта на Заим, — но обичаите не му позволиха да откаже тези дарове.

Достигна едно високо място и излази до далечния му край, където скалите рязко се снижаваха. От удобната си позиция видя четирима мъже. Бяха въоръжени с пушки и пистолети. Дори и от това разстояние не бе възможно да бъдат объркани с амхари. Те бяха част от терористичната група на Фади.

Проблемът сега беше какво да прави. Въоръжен само с пистолети, Борн беше в неизгодна позиция при голямо разстояние спрямо враг с пушка. Единственият начин да бъде ефективен бе да се приближи. Планът криеше своите рискове, но това беше неизбежно.

Борн се приближи към тях изотзад. Много скоро осъзна, че обикновена атака в гръб нямаше да свърши работа. Терористите се бяха погрижили някой да им пази гърба. Мъжът седеше на една скала, която бе почистил от снега. В ръцете му имаше немски 7,62-милиметров снайпер „Маузер SP66“ с прецизен телескопичен мерник „Цайс-Диавари“. Всички тези подробности бяха от жизненоважно значение за следващото действие на Борн. Макар маузерът да беше великолепно оръжие за поразяване на цел на голямо разстояние, той бе с тежка цев и се зареждаше ръчно. Не беше добро оръжие, ако трябва да стреляш с него бързо.

Той пропълзя на петдесетина крачки от мъжа и извади закривения нож, който бе отнел от амхара. Изскачайки иззад прикритието си, се изправи в цял ръст пред терориста, който скочи от скалата, осигурявайки максимално голяма мишена на Борн. Маузерът се насочи към Борн, но той хвърли ножа, който разсече въздуха със свистене. Острието се вряза в тялото на терориста точно под гръдната кост и потъна до дръжката. Извитото острие се плъзна през тъкани и органи. Още преди терористът да падне на снега, той почна да се дави в собствената си кръв.

Борн изтегли ножа си, изправяйки се над тялото, избърса острието в снега, плъзна го в канията му. След това взе маузера и отиде да търси прикритие.

Чуваше изстрели на кратки и дълги откоси, сякаш морзов код, който уведомяваше за смъртта на сражаващите се. Той се втурна към позицията на терористите, но те бяха започнали да се местят. Хвърли маузера, изтегли пистолета „Макаров“.

Като излезе на хребета, видя точно под себе си водача на групата, проснат на снега сред локва кръв. После, докато се придвижваше сантиметър по сантиметър, пред погледа му изскочиха двама терористи. Простреля единия в сърцето откъм гърба. Вторият се обърна и стреля в отговор. Борн се хвърли зад една скала.

Последваха нови изстрели, откоси, буря от звуци, отразени от козирката, които отекнаха в ушите на Борн. Той се изправи на колене, в камъка до него изтрещяха три изстрела, от които се вдигнаха искри.

Направи лъжливо движение надясно, привличайки нови изстрели, след това се плъзна по корем наляво, докато рамото на един от терористите не се появи в полезрението му. Борн стреля два пъти, чу се стенание от болка. Той се престори, че се изправя, придвижвайки се напред, и когато терористът се показа, пистолетът „Макаров“ бе насочен точно към него. Борн го застреля между очите.

Продължи, като търсеше третия терорист. Откри го, свит на снега, едната му ръка притискаше корема. Очите му проблеснаха, когато видя Борн, странна сянка на усмивка пробяга през лицето му. След това от устата му в последен спазъм изригна кръв и очите му потъмняха.

Борн се затича. На няма и стотина метра откри Заим. Амхарът бе на колене, прострелян два пъти в гърдите. Очите му бяха пълни с болка.

— Остави ме — успя да пророни, щом Борн се приближи.

— Свършено е с мен.

— Заим…

— Върви. Намери приятеля си. Върни го у дома.

— Не мога да те оставя.

Заим с усилие наподоби усмивка.

— Ти все още не разбираш. Не съжалявам. С твоя помощ синът ми ще бъде погребан. Това е всичко, което искам.

С дълга, предсмъртна въздишка той падна на една страна и не помръдна повече.

Борн се приближи и коленичейки, затвори очите му. След това продължи към лагера на Фади. Петнайсет минути по-късно, докато се движеше между все по-гъстите ели, го видя: палатки във военен ред, разположени на просторна поляна, която явно е била прочистена специално, съдейки по изровените пънове.